Когато най-сетне стигна до главния път, Глори спря една каруца, натоварена със сено, която се прибираше в господарския дом. Старият роб, който управляваше конете, скочи, за да й помогне да се настани на дървената седалка, и Глори с благодарност му позволи да се погрижи за нея. Краката я боляха. Глезените й се бяха разранили от ходенето в дълбоката кал, полата й висеше на парцали, защото трябваше да си пробива път през храсталаци и увивни растения, които иначе щеше да прескача. Отново прокле Никълъс Блекуел. Защо баща й не я бе предупредил да се пази от този човек?
— О, татко, как можа? — извика възбудено Глори, наричайки баща си с името, което употребяваше в детските си години, когато беше гневна или развълнувана. — Ти със сигурност знаеш що за човек е той! — Тя стоеше по чорапи пред масивното писалище от розово дърво в кабинета на Джулиън. От ръба на полата й се стичаха кални вадички.
— Обясни ми още веднъж какво точно е направил Никълъс. Да не би да ти е отправил неприлични предложения? Натрапи ли ти вниманието си? — Явно беше развеселен от случилото се.
— Разбира се, че не! Казах ти какво направи. Остави ме сам-сама насред полето! Замина си, и аз трябваше да извървя пеша дългия път до вкъщи!
— Защото си се държала изключително неразумно и си застрашила не само собствения си живот, но и жребеца си. Нашите коне са много ценни, Глори. Заслужават по-добро отношение, и ти го знаеш.
— Отказвам да разговарям повече за това. — Глори се изправи в целия си ръст, защото знаеше, че е по-висока от повечето си приятелки и това й беше приятно. — Никълъс Блекуел е невъзпитан и нагъл тип. Няма да се учудя, ако се окаже, че Мириъм има право и той наистина поддържа… незаконни отношения с Лавиния Бонд.
— Глори! — Баща й скочи от стола си.
— Няма нищо, татко. Аз съм възрастна жена. Знам достатъчно за тези неща.
— За кои неща? — попита Никълъс от вратата, но развеселеният му вид издаваше, че е чул всяка дума. Едрото му тяло беше небрежно облегнато на рамката.
— Убедена съм, че това изобщо не ви интересува, както не се интересувахте и от разговорите, които водихме цяла сутрин — отговори високомерно Глори.
— Изглеждате доста изтощена, мис Самърфийлд — установи Никълъс, вдигна едната си вежда и я огледа от главата до петите със строгите си сиви очи. — Виждам, че ездата все пак ви уморява.
— Вижте, вие нямате право да…
— Престанете веднага и двамата! — намеси се сърдито Джулиън.
Глори вирна брадичка, погледна капитана право в очите, събра полите си и излезе величествено от стаята. Шумното затръшване на тежката орехова врата подчерта оттеглянето й.
— Е, Никълъс… — Джулиън посочи коженото кресло срещу писалището си. — Предполагам, че бяхте напълно сериозен, когато ми казахте, че не желаете да се ожените.
Никълъс се разположи в креслото и преметна крак връз крак.
— Наистина говорех сериозно. Но в никакъв случай не бих искал да посея разногласия между вас и дъщеря ви.
Джулиън се засмя невесело.
— Какво ще кажете за малко бърбън със сода?
Капитанът кимна.
— Наистина имам нужда от едно добро, силно питие.
Джулиън му наля два пръста от най-добрия си бърбън от Кентъки, добави малко вода и му подаде чашата.
— Никога не съм я виждал такава — заговори замислено той.
— Или поне не, когато става въпрос за мъжете. Пред другите тя само се усмихва и трепка с ресници и човек се пита за какво ли мисли през цялото време — във всеки случай не за бедния младеж до себе си. С вас постоянно се кара, докато с другите… — Той поклати глава. — Е, поне събудихте борческия й дух.
— Признавам, че дъщеря ви притежава завиден борчески дух — усмихна се Никълъс. — Бог да е на помощ на мъжа, който ще я заведе пред олтара. Ако не успее да го убеди, че трябва да прави само онова, което тя иска, тежко му и горко!
— Колко жалко, че тя не ви привлича — проговори унило Джулиън и изгледа изпитателно госта си над ръба на чашата.
Никълъс вдигна рязко вежда.
— Тя е красива и никой не може да го отрече. Освен това е интелигентна и очарователна. Но най-вече е разглезена, зле възпитана, своенравна, упорита и егоистка.
— О, не, момчето ми, Глори може да е всичко друго, но не и егоистка. Би дала и дрехата от гърба си, щом види, че някой има нужда от нея.