— Убеден съм, че има стотина добри качества — потвърди Никълъс, но гласът му не звучеше сериозно. — Ясно ми е, че представлява сериозно предизвикателство. Ако не беше ваша дъщеря, с удоволствие щях да я науча на ум и разум. Но да се оженя за нея? В никакъв случай. Баща ми мина през ада, а повечето мъже, които познавам, са в същото положение. Намерението ми е да си остана ерген. Ако сте толкова умен, колкото си мисля, ще държите дъщеря си по-далече от мен.
Джулиън избухна в смях — мъжествен и жизнен като него самия.
— Видяхте, че ми е много трудно да й попреча, когато е решена да наложи волята си… Но вие нарочно се държите зле, за да събудите враждебността й, убеден съм в това. С удоволствие ще ви предоставя част от задълженията си, уверявам ви.
Глори лежа цял час в ароматната сапунена пяна. Топлата вода отпусна скованото й тяло и намали гнева, който бушуваше в гърдите й. Как можа баща й да вземе страната на отвратителния капитан Блекуел? Ерик Диксън никога не би се държал така. Той щеше да й предостави собствения си кон и лично да отведе ранения жребец в обора през калните поля.
Все пак, призна неохотно тя, баща й и капитан Блекуел имаха право поне в едно отношение. При тази разкаляна почва не биваше да прескача живи плетове и огради. Естествено тя не искаше конят й да се нарани. Тя го обичаше, както обичаше и всички други животни в обора на баща си. Е, нали всичко свърши благополучно! По-скоро щеше да си отхапе езика, отколкото да обясни на капитан Блекуел как се чувства.
До вечерта гневът й се изпари почти изцяло. Тя посвети особено внимание на тоалета си, защото беше твърде решена да го омае с красотата си. Ейприл, личната й камериерка, вдигна русите коси на ситни къдрички, които обграждаха като в рамка лицето и шията й, после й помогна да облече дълбоко изрязаната светлосиня копринена рокля, която подчертаваше изкусително блестящо сините очи. Нито баща й, нито майка й знаеха за съществуването на тази рокля — Глори я пазеше за особен случай. Е, отмъщението беше особен случай. Щеше да накара Никълъс Блекуел да пълзи по пода пред краката й дори ако това беше последното, което можеше да направи.
Когато Глори влезе в трапезарията, родителите й и гостът им вече бяха заели места край красивата махагонова маса. Помещението беше осветено от млечнобели лаврови свещи в кристален канделабър и порцелановият сервиз със златни ръбове блестеше под меката им светлина. Глори влезе величествено и двамата мъже веднага станаха да я посрещнат.
— Добър вечер, мамо, татко. Капитан Блекуел. — Последното име бе произнесено с такова сладко гласче, че въпреки намерението й поздравът прозвуча неискрено. Началото не беше много обещаващо.
Никълъс намести стола й.
— Тази вечер изглеждате очарователно. — Сивите очи се плъзнаха дръзко по тялото й и останаха дълго върху гърдите, едва прикрити от тънката коприна. В първия момент баща й я погледна мрачно, после на устните му се изписа знаеща усмивка. Вдигна насреща й чашата си, за да й даде знак, че всичко е наред. Майка и я изгледа строго.
— О, много ви благодаря, капитане — промълви Глори. — Изненадвам се, че го забелязахте.
Майка й се усмихна, а баща й смръщи чело.
— Е, капитан Блекуел — откри разговора Луиза, докато двама едри негри сервираха вечерята: печено пиле, прясна пъстърва, царевица, черен боб, царевична каша и прясно опечен хляб. — Защо не ни разкажете какво става на Север? Вие пътувате много и сигурно познавате мнението на янките за Южните щати. Засипват ни с проклятия, нали? — Тя приглади назад тъмните си кичури и отметна глава назад, за да погледне отвисоко Никълъс, който беше много по-едър от нея.
— Не вярвам, че политиката е подходяща тема за разговор на масата, Луиза — отбеляза Джулиън и подаде на госта си таблата с печено пиле. Макар че масата беше наредена като за гости, той се държеше като на семейна вечеря и Никълъс се почувства почетен от оказаното му доверие.
— Янките — отговори подчертано капитанът — бяха твърде заети да отстраняват последствията от наводнението, за да се замислят сериозно за ставащото в Южните щати.
— Прав си — кимна Джулиън, — и ние четохме за наводнението. Страхотна история. Сигурно е засегнало половината страна.
— Водата нанесе големи щети. — Никълъс си взе лъжица царевична каша. — Вероятно пазарът на памук и ориз скоро ще се оживи.
— Крайно време беше — промърмори Джулиън. Тъй като нямаше дългове, Самърфийлд Мейнър преживя депресията от 1837 година много по-леко в сравнение с повечето други плантации, но стопанството на Чарлстън, а и навсякъде в Юга, все още не се беше възстановило напълно.