За всички, освен за Глори, вечерята мина много приятно. Макар че погледът на капитана редовно се плъзгаше към гърдите й, той не заговори с нея нито веднъж. През цялото време се държеше така, сякаш тя изобщо не присъства в трапезарията. Когато раздигнаха трапезата, бузите й горяха от срам. Външно изглеждаше съвсем спокойна, но в гърдите й бушуваше буря. Майка й стана първа, за да даде знак на другите.
— Моля да ме извините — проговори хладно тя. — Имам да ушия някои неща.
— Разбира се, скъпа. — Баща й и капитан Блекуел се надигнаха и изчакаха Луиза да напусне трапезарията. — Никълъс, имате ли нещо против да се оттеглим за по една пура и чашка бренди в билярдната зала? — Той хвърли бърз поглед към Глори. — Тъй като сме само тримата, сигурно няма да имате нищо против Глори да ни прави компания.
Никълъс вдигна ъглите на устата си в подобие на усмивка.
— Чувствам се почетен.
— О, боя се, че аз имам нещо против, татко. Очаквам капитан Блекуел да се извини за непростимото си поведение. Цяла вечер понасях безропотно лошите му маниери на масата, но няма да търпя нито минута повече.
— Глори! — В гласа на Джулиън прозвуча гняв. — Капитан Блекуел е наш гост. Длъжна си да го уважаваш.
— Не и преди да се извини!
— Вие, мис Самърфийлд — отвърна с необичайна разгорещеност Никълъс, — заслужавате да ви дам урока, за който говорихме днес по обед, а не извинение!
— Престанете и двамата! — Джулиън местеше поглед от единия към другия. Гърдите на Глори се вълнуваха и заплашваха да изскочат от корсажа. Мрачният поглед на Никълъс беше черен и непоколебим. Двамата бяха станали и се гледаха с искрящи от гняв очи, само Джулиън продължаваше да седи в креслото си начело на трапезата. — Най-добре е и двамата да се извините — отсъди с усмивка той.
— Какво? — изкрещя Глори. — Но той…
— А ти, госпожице — прекъсна я строго баща й, — рискува своето здраве и това на коня си в опасен скок. Изложи се на ненужен риск.
Гневът на Глори поотслабна. Красивият кафяв жребец за малко не си счупи крака.
— Е, добре — предаде се тя. — Ще се извиня, ако и той се извини. — Застана зад стола си и крехките й пръсти се впиха болезнено в тапицерията.
— Капитане? — попита Джулиън.
— Но разбира се — отвърна галантно Никълъс.
Глори се пребори с гнева си, стисна здраво устни и няколко пъти дълбоко пое въздух, за да се успокои. После устреми блестящосините си очи към капитана и вложи в този поглед цялото си очарование.
— Желая да се извиня на капитан Блекуел за всичко, което се случи днес помежду ни. Държах се глупаво. Но Райдър е скачал стотици пъти през тази ограда. Не помислих, че…
— Достатъчно, скъпа — прекъсна я отново Джулиън. — Последното изречение беше съвсем точно. Трябваше да помислиш какво може да се случи. — Той се обърна към Блекуел: — Капитане?
— А аз, мис Самърфийлд, съжалявам, че ви принудих да извървите цялото разстояние до дома си пеша. Пътят е дълъг и съм сигурен, че ви е изморил много.
— Какво? Но това не е извинение!
— Съжалявам, че гневът ви още не е угаснал — прибави иронично капитанът, — но, както вече имах честта да ви кажа веднъж, изглеждате особено красива, когато се гневите.
Джулиън Самърфийлд избухна в гръмогласен смях. Глори се изчерви, но не каза нито дума. Беше достатъчно умна да признае, че капитанът се измъкна много умело от извинението. Даже й се дощя да го поздрави за остроумието. Реши да приеме двусмисления комплимент и заради баща си да се примири с поражението. Много скоро щеше да измисли ново отмъщение.
— Е, добре, капитане, вие спечелихте. Приемам извинението. — Тя се усмихна с преувеличена любезност. — Ще поиграем ли билярд? — Без да го погледне, тя излезе бързо от трапезарията.
4
Билярдът беше тайният порок на Глори.
До днес фактът, че играеше, беше добре пазена тайна. Дамите нямаха място в задимените стаи, където мъжете се оттегляха да пушат пури, да пият бренди и да правят сделки. Бащата на Глори прояви неблагоразумие, като я научи да играе. В началото тя предпочиташе да си стои в стаята на горния етаж, да си играе с кукли или да се упражнява на пиано или арфа. Но за да достави радост на Джулиън и за да прекарва повече време с него, тя се научи и стана много добър играч.
Майка й не одобряваше пристрастието й. Луиза направи всичко, за да сложи край на веселите, безгрижни и доста шумни часове, които баща й дъщеря прекарваха в стаята за билярд, но напразно. В крайна сметка Глори стана въодушевен играч като баща си и овладя всички трикове. Успокои майка си, като й обеща, че никой няма да узнае за уменията й да играе билярд и до тази нощ бе удържала на обещанието си.