Смая се, когато баща й включи и нея в поканата за оттегляне в билярдната зала. Ала след като го направи, тя взе твърдото решение да играе по-добре от всеки друг път.
Когато Никълъс влезе, Глори вече ровеше в едно чекмедже под прозореца в другия край на залата. Тя се приведе и мъжът отново се възхити на тънката талия и пълните гърди, които надничаха изпод дълбокото деколте. Живо си представяше изкусителните извивки на дупето и дългите, стройни крака. На челото му избиха капчици пот. Трябваше да извади кърпичката си от брокатената жилетка, за да ги избърше.
Проклета да е тази малка изкусителка, повтаряше си безмълвно той. Глори явно беше решена да превърне престоя му тук в ад и засега постигаше убедителен успех. Откакто я видя за първи път, мислеше само за нея.
Девойката се изправи и се запъти към него. Показа му гордо дългата щека от тиково дърво, украсена с прекрасни интарзии от слонова кост. Пръчката беше по-тънка от другите, които висяха на стената, и очевидно беше направена специално за нея. Никълъс едва успя да скрие усмивката си. Това момиче не преставаше да го изненадва — и то по приятен начин. Колкото повече се чувстваше привлечен от нея, толкова по-силно ставаше желанието му да не бе идвал в Самърфийлд Мейнър.
Играта започна. Никълъс нареди топките и започнаха да се състезават за първия удар. Глори спечели. Никълъс сметна това за късмет на начинаеща, но много скоро трябваше да види как още с първия си удар тя свали първото топче. Последваха второто и третото, но с четвъртото не успя — за малко. Беше опитала труден удар и Никълъс беше почти сигурен, че и той щеше да се провали. Това момиче умееше да играе!
Капитанът удари трите следващи топчета с лекота и също пропусна четвъртото. Джулиън удари само две. Отново дойде ред на Глори. Усмивката, с която го дари, беше толкова надменна, че гневът заплаши да го надвие. Жена, която играеше билярд. Нечувано! Нито една дама не си позволяваше подобни волности. Тази хлапачка трябваше най-сетне да научи къде й е мястото и той е мъжът, който може да й го покаже! Представата ставаше все по-привлекателна. Само да не беше дъщеря на Джулиън…
Вечерта напредваше. И тримата бяха отлични играчи и всеки спечели по няколко игри. Най-после Глори излезе напред. Никълъс отдаде победата й на предимството, което й даваше дълбоко изрязаната рокля. Ставаше му все по-трудно да се съсредоточи в играта. Прекрасните й гърди бяха почти изцяло разголени и щом се наведеше над масата, за да нанесе удар, очите му се впиваха ненаситно в деколтето й. Нищо чудно, че на жените беше забранено да играят билярд.
— Е, капитане, надявам се, че се насладихте на вечерта не по-малко от мен. — Глори се усмихна любезно и перлените зъби заблестяха на овалното лице.
Никълъс вдигна леко ъгълчето на устата си.
— Никога не бях играл билярд срещу жена. Не съм сигурен, че втория път ще оживея. Но едно трябва да ви се признае, мис Самърфийлд: вие не преставате да ме смайвате.
Глори не беше съвсем сигурна дали думите му бяха комплимент или обида, но в момента й беше все едно. Беше победила Никълъс Блекуел и се чувстваше като новородена.
— Лека нощ, капитане. — Тя мина покрай него, отиде при баща си, който почиваше в коженото кресло, и го целуна по бузата. — Лека нощ, татко.
Джулиън помилва ръката й.
— Приятни сънища, миличка — прошепна нежно той. — Ще се видим утре сутринта.
Глори кимна и излезе от стаята с доволна усмивка.
Когато се събуди на следващата сутрин, Глори се почувства много по-добре от последните дни. Припомни си вечерта, която бе прекарала в компанията на Никълъс Блекуел, протегна се и се усмихна доволно. Ейприл се движеше безшумно из стаята. Отвори мрежата против москити, вдигна завесите и отвори дървените капаци, за да пусне в стаята свежия утринен въздух. Глори се радваше, че най-после успя да победи капитана. Когато играта свърши, той едва скриваше лошото си настроение. Споменът я накара да се засмее. Крайно време беше някой да му натрие носа. Ако се съдеше по изражението му, това не се случваше често. Сега имаше възможност да се наслади на победата си.
— Побързайте, дете. — Пленти нахлу в стаята тъкмо когато Глори беше привършила тоалета си. — Имате посещение. Мистър Ерик е долу, в салона, с баща ви и капитана.
Глори се усмихна зарадвано.
— Кажи им, че веднага идвам. — Тя намаза малко парфюм зад ушите си. — Ейприл, побързай с прическата. Не мога да карам гостите да чакат.
Пленти излезе и Ейприл започна да четка косата й. Глори имаше намерение да посети Мириъм — достатъчно дълго беше общувала с капитана, — но първо щеше да остане малко с Ерик и да се порадва на ласкателствата му. Щеше да флиртува безсрамно с него, за да покаже на капитана колко чаровна може да бъде.