След последен критичен поглед в огледалото тя вдигна полите на розовата тафтяна рокля и закрачи надолу по широкото стълбище. Докато Ейприл подреждаше къдриците й, Пленти й донесе топли хлебчета и кафе, защото беше пропуснала закуската. Баща й явно не беше доволен, че не бе слязла да закуси с него, както обикновено, защото лицето му беше мрачно.
— Добро утро, джентълмени, капитане — поздрави величествено Глори. Не й убягна нито смръщването на баща й, нито развеселеният поглед, който й хвърли капитанът.
— Добро утро, Глори — отговори Ерик. Лешниковите му очи я оглеждаха с неприкрито възхищение. — Изглеждате великолепно, както винаги.
— Благодаря, Ерик.
— Чакаме те цял час — заговори укорително баща й. — С Никълъс смятаме да обиколим нивите с ориз. Денят е прекрасен и бих желал да се присъединиш към нас.
— Много мило от твоя страна, татко — отвърна сладко Глори, — но имам уговорка да отида в Бъкланд Оукс.
— За мен ще бъде чест да ви придружа — предложи веднага Ерик и очите му светнаха зарадвано.
— За каква уговорка става дума? — осведоми се намръщено бащата.
— Мириъм е замислила бал с маски и аз обещах да й помогна. Освен това майка й е болна и трябва да й отнеса някои от специалните лекарства на Пленти.
Джулиън въздъхна примирено.
— Е, тогава нищо не може да се направи. Щом мисис Астор е болна…
Глори се усмихна на капитана, който не беше казал нито дума и следеше разговора със скучаещ вид.
— Желая ви приятна разходка, капитане. Ще се видим на вечеря.
Той й кимна и хвърли остър поглед към Ерик, който вече беше станал и бързаше да отвори вратата на дамата. След това отново посвети вниманието си на баща й, който изглеждаше дълбоко разочарован от този обрат на събитията.
Глори заповяда да впрегнат файтончето и да не вдигат гюрука, тъй като времето беше прекрасно. Докато чакаха, бъбреше оживено с Ерик. Той я уверяваше, че непрестанно мисли за нея. Отново изрази възхищението си от красотата й и помоли да я придружава на бала с маски у Мириам. Ерик беше забележително красив и много внимателен, но Глори едва успяваше да следи разговора. Изведнъж си пожела да беше излязла на езда с баща си и капитана — макар че нямаше ни най-малка представа защо.
Глори прекара целия ден с Мириам, но непрестанно усещаше неведомото безпокойство, което я бе обзело преди тръгването. Отпрати Ерик веднага щом пристигнаха, като му обясни, че двете с Мириам имат много работа. Умилостиви го, като прие с чаровна усмивка поканата му да й кавалерства на бала. През цялото време се питаше какво правят баща й и Никълъс Блекуел. Мириам само влоши нещата.
— Как се чувстваш в компанията на неустоимия капитан? — попита с усмивка тя. — Няма съмнение, че той е най-красивият мъж, когото съм виждала. Бих дала всичко, за да прекарам един ден с него. Но ти имаш толкова много обожатели, че сигурно не ти е нужен още един. — Двете седяха на верандата и разглеждаха безупречно поддържаната градина, която стигаше до реката.
— Веднъж вече ти казах, Мириам: капитан Блекуел е нагъл, отвратителен тип. Той… той не е джентълмен, можеш да ми вярваш.
— Божичко, Глори, целуна ли те? Разкажи ми, моля те!
— Не говори глупости, Мириам. Не мога да общувам с капитан Блекуел, и това е. Никога няма да се разберем. Ако не беше приятел на татко, нямаше да разменя нито дума с него. Държи се безсрамно и тиранично, през цялото време е мрачен и неучтив, той…
— Това е просто божествено — прекъсна я Мириам, извъртя очи и размаха рисуваното си ветрило. Глори беше готова да удуши приятелката си. Смени темата, за да стъпи на сигурен терен. Следобедът минаваше бавно, часовете се точеха безкрайни, но Глори беше твърдо решена да се прибере у дома след баща си и капитана, макар че компанията на Мириам я уморяваше и й досаждаше. Странно защо днес не можеше да понася дори най-добрата си приятелка.
Тя остана дори по-дълго, отколкото възнамеряваше. Когато най-после потеглиха, старият Мойсей, който караше файтончето, закърши нервно костеливите си ръце.
— Баща ви не обича, когато се прибирате толкова късно, мис Глори. Ще ме наложи с камшика.
— Ах, глупости — промърмори тя и махна с ръка. — Ще побързаме и ще стигнем вкъщи преди падането на мрака.
За съжаление не успяха. На половината път лекото превозно средство пропадна в дупка и едното колело се счупи. Мойсей употреби много време за поправката. Старите му ръце не бяха сръчни като преди, а Глори нямаше ни най-малка представа как да му помогне. През цялото време седя неподвижно на седалката, чакайки го да свърши и питайки се как да умилостиви разгневения си баща.