— По дяволите с това момиче! — бушуваше Джулиън Самърфийлд. — Много добре знае, че не бива да остава навън до късно!
— Вероятно се е увлякла в разговор с приятелката си и не поглежда часовника — опитваше се да го успокои Никълъс. Двамата седяха в дневната на първия етаж, пиеха бърбън с вода и пушеха пури. Джулиън трепереше от тревога.
— Момичето има нужда от мъж — заяви гневно той. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Чуйте, Джулиън, сигурен съм, че не се е случило нищо лошо, но за да се успокоите, бих могъл да я потърся. Нали знаем по кой път ще мине.
— И аз ще дойда! — извика Джулиън и скочи. Направи няколко бързи крачки, но изведнъж спря и се хвана за гърба. — По дяволите, схванах се — изохка той, като избягваше погледа на Никълъс. — Проклетият ишиас!
Приятелят му едва не се изсмя.
— Знам как да стигна до Бъкланд Оукс. Вероятно вече са потеглили за вкъщи. Ще я придружа дотук.
— Много ви благодаря, Никълъс. Проклетият гръб ме заболя в най-неподходящия момент.
Никълъс кимна, изгаси пурата си, остави чашата на масичката пред камината и се запъти към вратата. Тъй като нощите бяха хладни, отиде първо в стаята си, за да вземе черната наметка. После с бързи стъпки слезе по стълбата.
Един от оборските ратаи оседла Анибал и Никълъс се метна на седлото. Беше загрижен за момичето, макар да не разбираше защо. Вероятно тя се забавляваше и беше забравила за времето. Глори беше своенравна и разглезена. Жена като нея не мислеше, че създава тревоги на другите. Джулиън трябваше да й стегне юздите още преди години; сега беше твърде късно. Твърде късно за бащата, но може би тъкмо навреме за съпруга. Джулиън беше напълно прав.
Докато Анибал препускаше в бясно темпо по пътя към Бъкланд Оукс, Никълъс размишляваше трескаво за собствения си, доста ограничен, опит с институцията брак. Майка му беше красива френска креолка. Беше в центъра на всяко празненство, на всеки бал. Където и да отидеше, мъжете падаха в краката й. Александър Блекуел, бащата на Никълъс, не правеше изключение. Той обичаше красивата Колет с безумна страст, но за съжаление тя не отговаряше на любовта му или поне не по същия начин. Колет Дюбоа Блекуел не беше способна на такава любов.
След раждането на Никълъс Колет се посвети отново на удоволствията си. Забавляваше се с всички кавалери на Ню Орлеанс. Баща му знаеше за изневерите й, но се преструваше на щастлив съпруг. Напразно се надяваше да си възвърне любовта й.
Когато Никълъс стана на седем години, майка му избяга във Франция с един богат търговец, без дори да помисли за детето и съпруга си. След няколко години Никълъс узна, че е починала по време на епидемия. През всичките тези години той бе усещал болезнено липсата й. Копнееше за любовта и — също като баща си.
Както винаги, споменът за красивата, но влюбена само в себе си, майка го потисна. Глория Самърфийлд сигурно щеше да стане също като нея. Надменната усмивка и омайващата красота бяха застрашителни признаци. След като порасна, Никълъс опозна много такива жени. За стотен път през този ден се закле, че няма да се обвърже с това момиче. Утре щеше да напусне Самърфийлд Мейнър, да се върне на кораба си, към живота, за който беше определен. Вече гореше от нетърпение да го стори.
— Още ли не си готов, Мойсей? — попита нетърпеливо Глори и огледа тъмната алея. Само протяжните крясъци на совите им правеха компания. Ала сега луната се издигна над дърветата и Глори започна да чува други шумове. Не можеше да каже точно какви са, но звучаха повече от странно. Трябваше веднага да продължат пътя си.
— Вече съм готов, мис Глори. — Мойсей докуцука до нея и се покатери на капрата. Цъкна с език и двете кобили препуснаха в тръс.
Глори въздъхна облекчено. Ала когато минаха една миля, странните шумове се усилиха. Тя забеляза, че старият Мойсей се оглежда нервно на всички страни и по гърба й пролазиха студени тръпки. Шумовете приближаваха — кучешки лай, тропот на копита, които отекваха оглушително в нощта. Страхът й нарасна и сърцето й заби в ритъма на препускащите кобили.
Старият Мойсей стисна по-здраво юздите, плесна с камшик по гърбовете на животните и файтончето ускори ход. Минаха покрай старата борова гора, огряна от мътната светлина на луната. Глори се вкопчи в седалката, защото друсането беше ужасно и я мяташе от едната страна към другата. Мойсей видя, че пътят прави остър завой и намали темпото. В същия момент на улицата изскочи малко негърче и старецът стисна с все сили юздите, за да не го прегази. Момчето замръзна като ударено от гръм. Глори позна Уили, брата на Ефраим. Малкият се хвърли към гората.