— Спри, Уили! — повика го тихо тя. — Не натам, там непременно ще те намерят!
Уили се обърна, познал гласа на Глори, и се затича към файтона. Стройното му тяло беше окъпано в пот, дрехите разкъсани, ръцете и краката изподрани и окървавени.
— Моля ви, мис Глори — изплака той. — Те ще ме пребият от бой!
Плющенето на камшика отново отекна в ушите на девойката. Като по чудо Ефраим беше оживял след боя. Малкият Уили обаче нямаше нито силата, нито издръжливостта на брат си. Шумовете се усилиха. Глори чу мъжки гласове, които си подвикваха в търсене на избягалия роб. Тропотът на копитата беше толкова силен, че тя се запита как изобщо чуваше ударите на сърцето си.
„Моля ви, мис Глори — прошепна с треперещ глас Уили. — Вие сте единствената ми надежда. Никой друг няма да ми помогне!“
Глори погледна към гората, от която се носеха грозните смъртоносни шумове, после погледът й се върха върху момчето. На кръглото лице бяха останали само две огромни черни очи, пълни с ужас.
— Трябва да ти намерим скривалище.
— Под седалката ми има сандъче за инструменти — предложи глухо Мойсей. — Малкият ще се събере вътре.
Глори не се поколеба нито миг.
— Веднага влез в сандъчето! — заповяда тя. Блесналата усмивка на Уили я изпълни със задоволство.
— Какво става тук, по дяволите? — Никълъс Блекуел се появи в мига, когато Уили отметна лененото платнище, с което беше покрито сандъчето под седалката на Мойсей.
Глори зяпна ужасено. Никълъс беше възседнал грамадния Анибал и в черната си наметка изглеждаше повече от заплашителен. Умореното гневно лице го правеше загадъчен и недостижим.
— Моля ви, Никълъс — прошепна задавено тя и скри треперещите си ръце в гънките на полата. — Ако не му помогна, ще го убият. Моля ви, върнете се назад. Никой няма да узнае, че сте били тук.
Капитанът се поколеба само миг. Погледът му се стрелна към гората, после се върна на побледнялото й лице.
— Направи, каквото ти казват — заповяда той и Уили се мушна в сандъчето. — Кучетата ще подушат следата — обясни мрачно той. — Имате ли нещо, с което да отклоним вниманието им? Остатъци от ядене или нещо подобно?
— Нося печеното пиле, което ми даде мисис Астор.
Никълъс скочи от коня. Глори му подаде малката върбова кошница, оставена на седалката до нея. Думата „ние“ я изпълни с такава дълбока благодарност, че й се зави свят. Никълъс огледа съдържанието на кошницата.
— Пипер. Дано да подейства. — Той поръси пипера върху сандъчето, покри го с лененото платнище и успя да възседне коня си секунди преди двадесетина запотени коне да излязат зад близките дървета. Едър, набит мъж държеше за каишките пет диво лаещи кучета. Какофонията от кучешко джафкане, пръхтящи коне и шумно дишащи мъже беше повече от страшна. Глори затвори очи, но не посмя да запуши ушите си.
Томас Джарви, мускулест мъж в средата на четиридесетте, който имаше плантация наблизо, се отдели от групата и препусна към тях.
— Мис Самърфийлд. — Макар че нощта беше хладна, той свали филцовата си шапка и изтри запотеното си чело. — Прощавайте, че ви попречихме, но кучетата надушиха следата на негъра, който избяга от Бъкланд Оукс. — Кучетата лаеха бясно и гневно теглеха каишките си към файтона. — Явно са го проследили дотук. Имате ли нещо против да ми кажете защо сте навън в този късен час?
— Бях на гости при Мириам Астор. За съжаление закъснях, а по пътя към къщи ни се счупи едно колело. Мойсей имаше нужда от доста време, докато го поправи. — Тя показа дясното колело с видими следи от скорошна поправка. — Капитан Блекуел, който гостува в дома ни, вероятно се е обезпокоил и дойде да ме пресрещне.
— Нали не възразявате да огледаме? — попита Джарви и Глори усети как лицето й побеля.
— Разбира се, че не — отговори вместо нея Никълъс, слезе от коня и се приближи към файтона. Едрият мъж, който държеше кучетата, се запъти към спрялото превозно средство. Глори трепереше с цялото си тяло и се молеше сърцето й да не спре да бие.
Никълъс вдигна капака на кошницата с провизии и кучетата задушиха лакомо. След малко те се разкихаха, залаяха жално, подвиха опашки и се втурнаха в противоположната посока, теглейки след себе си едрия мъж. Като видяха върбовата кошница, пълна с апетитно ухаещи парчета пиле, поръсени обилно с пипер, мъжете избухнаха в смях.
— Простете за безпокойството, мис Глори — поклони се Томас Джарви. — Длъжни сме да бъдем внимателни, нали разбирате? — Той се обърна към Никълъс: — Вие ще се погрижите младата дама да се прибере без проблеми в дома си, нали, капитане?