Гласът му беше дрезгав. Той се отдели от нея и се опита да скрие възбудата си, докато Глори се преструваше, че нищо не е забелязала. Лицето й пламтеше и тя се зарадва, когато луната отново бе закрита от облак. Никълъс упорито гледаше настрана.
— И аз не исках.
Остатъкът от пътя мина в мълчание. Устните й все още усещаха вкуса на целувката, сърцето й биеше като безумно. Тя поглеждаше скритом острия му профил и когато видя как вятърът разроши черните къдрици и лунните лъчи осветиха тъмните сиви очи, започна да разбира защо жени като Лавиния Бонд бяха готови да рискуват брака си заради него.
Мойсей спря файтона малко преди господарската къща, за да даде възможност на Уили да слезе, и му обясни в коя колиба да се скрие. На сутринта, преди дългото пътуване до пристанището на Чарлстън, щяха отново да го скрият в сандъчето за инструменти.
Глори и капитанът си пожелаха учтиво лека нощ, но тя остана с чувството, че в начина, по който я гледаше, бе настъпила промяна. Тя също го виждаше в нова светлина. Желаеше Никълъс Блекуел, за първи път в живота си желаеше мъж, и това я учудваше и засрамваше. Знаеше, че баща й е мъж с изразен сексуален апетит — или поне беше такъв преди смъртта на Хана. По-късно започна да посещава често Чарлстън и тя беше сигурна, че се забавлява с дамите на нощта. Но никога вече не посети квартирите на робите след смъртта на Хана.
До днес Глори беше убедена, че е също така чувствителна и целомъдрена като майка си по отношение на съпружеските задължения в леглото. За майка й интимностите бяха само дълг. След раждането на Глория Луиза беше много благодарна на мъжа си, че прекрати посещенията си в спалнята й. Тя бе обяснила на дъщеря си, че онова, което става между мъжа и жената в леглото, е само за да се продължи родът, за да се роди нов живот. Страст изпитвали само мъжете. Глори вярваше на майка си — до тази вечер. Дали беше възможно да е наследила страстното сърце на баща си вместо студенината на майка си? Не, не биваше да мисли по този начин.
Джулиън забеляза промяната в поведението й още на следващата сутрин, когато тя слезе в трапезарията. Миналата нощ и двамата се бяха извинили с умората си и се бяха оттеглили в стаите си. Тази сутрин обаче Глори наблюдаваше Никълъс тайно изпод полуспуснатите си ресници и лицето й изразяваше копнеж.
А Никълъс се усмихваше. Не опъваше иронично устни като преди, а се усмихваше широко и искрено. Или поне когато поглеждаше Глори.
Джулиън много искаше да разбере какво бе станало между двамата през нощта. Вече бе започнал да съжалява за откритостта, с която ги сватосваше. Вътрешният глас обаче му подсказваше, че дъщеря му заслужава да опознае любовта, с която той беше дарен само за кратко време.
Никълъс трябваше да си замине днес. И ако изразът на Глори допускаше някакви заключения, тя беше много тъжна от предстоящата раздяла. Никълъс също не изглеждаше особено радостен.
— Довиждане, капитан Блекуел — тъкмо казваше Глори. Двамата излязоха заедно пред къщата под топлото пролетно слънце. Никълъс взе ръката й и я поднесе към устните си. Днес тъмносивите му очи изглеждаха още по-светли.
— За мен беше удоволствие, мис Самърфийлд. Много по-голямо, отколкото можете да си представите.
— Ще дойдете ли скоро пак в Чарлстън? — попита тя почти умолително, или поне така се стори на Джулиън.
— Боя се, че не. — Той не каза нищо повече и Джулиън се запита защо беше толкова сдържан, след като лицето му показваше друго.
Глори се изправи.
— Желая ви всичко добро, капитане. — Обърна се да си върви с високо вдигната глава и русата й коса заблестя като злато.
— Довиждане, Глори. Не се задоволявайте с по-малко, отколкото заслужавате. — Той погледна многозначително Джулиън. После се качи във файтона, за който беше завързан конят му. Тази сутрин бе забелязал, че животното куца, затова бе помолил Мойсей да го закара в града.
— Още веднъж много благодаря, Джулиън — извика Никълъс, когато файтонът потегли. — За всичко!
Когато файтонът изчезна в далечината, Джулиън се присъедини към дъщеря си. Тя проследи с поглед капитана, докато файтонът стигна първия завой и изчезна.
— Ти го харесваш много, нали? — попита тихо той, забелязал смущението и.
— Прекалено много — отговори тя и сведе глава.
През следващите седмици Глори направи всичко възможно, за да забрави Никълъс Блекуел. Задачата не беше лесна. Тя посещаваше всички забави в околността, позволи на Ерик Диксън да й бъде официален кавалер на бала с маски в дома на Мириам. За съжаление мъжете, които я ухажваха, й се струваха все по-глупави и незрели. Когато целуна Ерик и не усети нищо повече от приятна топлина, веднага си припомни страстната прегръдка на Никълъс. Всеки път, когато срещаше Лавиния Бонд, се измъчваше от представата, че Никълъс е прегръщал и целувал чувствената червенокоса жена и познава жадната й плът. Най-лошото беше, че тя изпитваше ревност към Лавиния, защото другата, а не тя беше обект на страстта му.