Едва към първи май животът й се върна в обичайните рамки. Отстъпи пред настояванията на майка си и даде съгласие да се омъжи за Ерик.
— Време е да се омъжиш — повтаряше упорито майка й. — Ерик е един от най-изисканите джентълмени на Южните щати. Семейството му живее тук от поколения. Ще бъдете чудесна двойка.
Типично за майка й. Женитбата й с Джулиън Самърфийлд беше уредена от родителите. Любовта не играеше роля в живота на жената. Глори беше почти сигурна, че майка й никога не е била истински влюбена. Тя споделяше живота си с Джулиън, но не му даваше нищо от себе си. Гордееше се с плантацията, която бяха изградили двамата, обичаше земята и държеше много на семейното име. Вероятно обичаше Джулиън, но по някакъв свой начин. Живееше в затворен свят, далече от другите хора.
Слънцето нахлуваше през прозореца в дневната на втория етаж, където Глори усърдно се упражняваше на пианото. Луиза влезе при дъщеря си и девойката скочи изумено. Иначе спокойното лице на майка й беше бледо като платно и изглеждаше напълно отчаяно.
— Майко! Божичко, какво се е случило? — Глори се втурна към майка си и тюлените й поли зашумяха. Пленти влезе тежко в стаята, следвана от хълцащата Ейприл.
Сложи майка си да седне на дивана, детето ми — заповяда Пленти и Глори се подчини машинално. — Седни и ти до нея.
Аз ли? Защо да седна? Какво се е случило, Пленти?
Джулиън — прошепна с пресекващ глас майка й. — Излезе на езда с Анибал и на връщане реши да прескочи живия плет. Анибал се спъна и падна, Джулиън полетя с глава към земята. — Лицето й беше бяло като порцелан, празните, безизразни очи се взираха в нищото. — Глори, баща ти е мъртъв.
5
Без несъщия си брат Натан, Глори нямаше да преживее тежкото изпитание. Беше напълно убедена в това.
Едрият светлокож мулат пристигна два дни след смъртта на баща си с пощенския кораб от Ню Йорк. Учебната година беше свършила и той беше на път към дома за лятната ваканция. Натан беше една година по-малък от Глори, но изглеждаше няколко години по-възрастен. Красив, добре сложен, висок и широкоплещест като баща им. Тъй като майка му беше със смесена кръв, той изглеждаше почти като бял. Беше прекарал по-голямата част от живота си в различни интернати, притежаваше солидно образование и умееше да говори.
— О, Натан — разплака се на рамото му Глори. — Татко толкова ми липсва… — Двамата бяха излезли да се разходят по брега на реката, която обграждаше градината. Скоро щеше да се разрази поредната пролетна буря: трупаха се тъмни облаци, беше задушно и заплашително тихо.
— Още не мога да повярвам — отговори глухо Натан. — Все ми се струва, че ей сега ще се появи на хълма върху големия си черен жребец или ще влезе в колибата ми.
Натан нямаше достъп до господарската къща — Луиза Самърфийлд не търпеше присъствието на незаконния син на мъжа си. Натан беше отгледан от негърката Сара в малката колиба, построена някога от Джулиън за Хана настрана от селото на робите. Някога баща й беше прекарал най-щастливите си часове в тази уединена колиба с жената, която беше обичал.
Хана беше спокойна млада жена, дъщеря на образована квартеронка от Ню Орлеанс. Тя беше съвсем малка, когато въпреки забраните я научиха да чете и пише. Майка й почина рано и девойката бе продадена, за да покрие дълговете, макар че беше едва четиринадесетгодишна. В плантацията тя израсна като красива млада жена и Джулиън се влюби в нея.
Всички се правеха, че не знаят нищо за връзката им, включително Луиза. Отношенията им продължиха две години. Роди се Натан. Второто им дете се яви на бял свят твърде рано и настъпиха усложнения. Майката на Глори се разплака от радост; Джулиън тъгува дълго, а Натан остана сам.
— Никога не съм помисляла, че може да му се случи такова нещо — прошепна през сълзи Глори. — Той беше силен мъж. Като скала. И винаги беше до мен, когато имах нужда от него. — Тя отново заплака тихо и Натан я притисна до гърдите си.
— Аз също усещам болезнено липсата му — проговори спокойно той. Откак се помнеше, живееше уединено. Не принадлежеше нито към белите, които му бяха дали образование, нито към черните, макар че имаше светлокафява кожа и тъмна къдрава коса. Узря рано и вече не си правеше илюзии за живота. Обичаше баща си с цялото си сърце, но сега смъртта му го отне, както му бе отнела и майката. Все пак не беше съвсем сам — остана му Глори.