— Не точно. При Кейп Феър има селище, където ще слезем. Но дотам има доста път. Капитанът каза, че ще спрем в няколко пристанища.
Прекъсна ги силно чукане по вратата. Натан донесе пътната чанта на Глори. Не й каза нищо, само се ухили, намигна й и избяга навън. Тя извади черните си рокли, окачи ги на куката до вратата, свали мокрите дрехи, намъкна нощницата и се настани в горната койка с благодарна въздишка. Само след минути вече спеше дълбоко и се пробуди едва след няколко часа от ново чукане по вратата.
— Почакайте малко — помоли тя, скочи от койката, навлече лекия копринен халат, приглади разрошената си коса и въздъхна обезкуражено. Знаеше, че изглежда ужасно и не й се искаше почукалият да е Никълъс Блекуел.
За съжаление беше именно той.
Като видя съненото й лице и разбърканата коса, коравите черти на лицето му се смекчиха.
— Съжалявам, че ви събудих — заговори с усмивка той. — Помислих, че вече не спите.
— Вие трябва да ми простите, капитане. Не биваше да спя толкова дълго. Колко е часът?
— Почти три.
— Явно пътуването до града ме е уморило повече, отколкото очаквах.
— Права сте — потвърди сухо той. — Дойдох, защото исках да ви попитам желаете ли да ви разведа из кораба си. Но виждам, че съм избрал неподходящ момент.
— Ако ми дадете няколко минути, с удоволствие ще разгледам кораба ви.
Бих предпочел да те гледам още дълго в този вид, каза си той. Така му се искаше веднага да я отведе в леглото си! Един залутан слънчев лъч се пречупваше в косата й и разпръскваше златни и сребърни отблясъци. Нежната кожа носеше розовината на съня. Макар че беше пристегнала лекия халат и го придържаше с дългата си стройна ръка, той виждаше пълните гърди. Така копнееше да разбере наистина ли сочеха леко нагоре, каквото впечатление създаваха! Без да показва чувствата си, капитанът изчака Глори да затвори вратата и се върна на обичайното си място на палубата. Само след десетина минути разкошната бледоруса коса се появи в отвора, през който се излизаше на палубата. Тя се изкатери по стръмната стълбичка и стъпи на прясно излъсканите дъски.
6
Глори вдъхна дълбоко соления морски въздух. Вятърът развя колосаната черна пола, над главата й закръжиха чайки.
За щастие морето се беше успокоило; небето сияеше ослепително синьо. Свежият вятър издуваше белите ленени платна и няколко матроси бързаха да стегнат въжетата. Когато Глори мина покрай тях, те спряха да работят и я зяпнаха страхопочтително. Тя им се усмихна дружелюбно.
Капитанът стоеше до релинга и беше разкрачил дългите си крака, за да устои на люлеенето и друсането на кораба. Той погледна изпитателно мъжете си, после Глори, и лицето му помрачня.
— Добре дошла на борда на „Блек Спайдър“ — поздрави я той.
Но в думите му липсваше искреност и Глори се запита защо.
— „Блек Спайдър“ — повтори тихо тя и огледа внимателно мъжа насреща си. Той приличаше повече на пират, отколкото на джентълмена, който беше гостувал в имението им. Но и тогава не се държа като джентълмен, напомни си тя. — Името му подхожда — допълни с лека ирония тя.
— Корабът е тримачтов и разполага с пълен такелаж — продължи да обяснява той. В гласа му звучеше законната гордост на собственик. — Дълъг е двеста и двадесет стъпки и е един от старите кораби във флотата ми, но е много надежден. Обикновено вози стоки между малките градове по продължение на крайбрежието.
— Татко каза, че притежавате цяла армада. — При спомена за горещо обичания баща погледът й потъмня, но свежият морски бриз смекчи силната болка.
Устата на капитана стана едва забележимо по-тясна. Веднага бе уловил промяната в лицето й. След миг погледът му отново се устреми към морето.
— „Блек Уич“, флагманският ми кораб, е най-бързият във флотата. — Той поведе Глори към носа. — Но от няколко месеца е в сух док. — Никълъс махна на русия мъж, който беше слязъл в коридора преди отплаването, и той се приближи с широка сияеща усмивка.
— Мис Самърфийлд — проговори официално Никълъс, — представям ви Джошуа Пинтасъл, нашия първи подофицер.
— Как сте, мистър Пинтасъл?
— Чувствам се почетен, мис Самърфийлд. — Глори отбеляза зачервените бузи и изпълнения с копнеж поглед, така добре познат от лицата на обожателите й. С безупречните си дрехи, прибраната коса и гладко избръснатото, красиво лице Джошуа Пинтасъл беше съвършен джентълмен. Тя се усмихна зарадвано. Всеки съюзник беше добре дошъл.
— Ако мога да направя нещо за вас — добави Джошуа Пинтасъл, — за да пътувате приятно, трябва само да ме уведомите.