— Как изглеждам, Пленти? — Глория хвърли последен поглед към високото огледало с рамка от черешово дърво и направи лек пирует, при който богато надиплените поли на новата й тюлена рокля се издуха.
Пленти накъдри дебелите си устни, сякаш не беше сигурна в преценката си.
— Ами… — Тя огледа господарката си от всички страни и по широкото й лице се разля доволна усмивка. — Изглеждате великолепно, детето ми. Както винаги.
Глори се наведе и нежно целуна робинята по бузата.
— Все това ми казваш. Но, знаеш ли, този път съм почти убедена, че имаш право. — Глори се изсмя с тихия си перлен смях и отново се завъртя пред огледалото. — Тази вечер ще завъртя главите на всички мъже в залата!
Пленти избухна в смях и едрото й тяло се раздруса.
— Всеки път казвате това, мис!
— Крайно време е да сляза. Мисля, че ме чакаха достатъчно дълго. — Глори грабна бялото копринено ветрило, украсено като роклята с перли и със сребърни конци, и прошумоля през вратата. От голямата зала долетяха звуците на виенски валс. Тя се спусна бързо по извитата стълба към втория етаж и закрачи величествено по широкия коридор. Пръв я забеляза Бенджамин Пери, строен рус мъж в началото на двадесетте. Лицето му засия. Зарадва се, че е влязъл точно навреме, за да придружи младата домакиня до балната зала.
— Здравей, Бен. — Глори му подаде ръката си в ослепително бяла ръкавица и той се наведе над пръстите й с такова страхопочитание, че й стана смешно. Ами ако загубеше равновесие и паднеше на носа си? Трябваше да стисне зъби, за да не се изсмее.
— Добър вечер, мис Самърфийлд — проговори с треперещ глас Бен. — Изглеждате просто… — той хвърли бърз поглед към бюста й, едва прикрит от нежния тюл на роклята — просто прекрасно. — Когато улови знаещия поглед на Глори, на свежите му младежки бузи избиха червени петна. — Мога ли да помоля за честта да ви придружа?
— Благодаря ти, Бен, но вече обещах на Ерик.
Ерик Диксън, едър, кестеняв и много красив, вървеше с бързи крачки към тях. Той удостои младежа с гневен поглед и веднага след това се обърна с топла усмивка към Глори.
— Поласкан съм, че тази вечер честта се падна на мен, мис Самърфийлд. — После галантно и предложи ръката си. Безупречният черен костюм изтъкваше предимствата на фините черти, чистата кожа и лешниковите очи.
Бен Пери се изчерви и отстъпи назад. Глори неволно се запита дали Ерик ще благоволи да каже няколко думи на отхвърления младеж.
— Може би следващия път ще имате повече късмет — подхвърли небрежно придружителят й и я поведе към балната зала.
Двойката влезе и шумните разговори бавно заглъхнаха. Последваха дискретни аплодисменти и Глори благодари със скромен реверанс. Скоро гостите отново заговориха помежду си и Ерик поведе дамата си към блестящата танцова площадка от черни и бели плочки. Други, елегантно облечени, двойки се присъединиха към тях, поздравиха Глори с усмивка и й пожелаха всичко хубаво за рождения ден.
Това беше най-прекрасната нощ в живота й. Картичката й за танци веднага се напълни и неощастливените млади мъже напразно се опитваха да прикрият мъката си от отказа й. Постоянно я заобикаляше тълпа обожатели и младата дама се наслаждаваше на комплиментите и непрестанните похвали за несравнимата й красота. Елегантно облечени джентълмени я извеждаха на танцовата площадка и се стараеха да се покажат откъм най-добрата си страна. Ерик беше постоянно до нея и четеше по устните й и най-малкото желание.
От всичките й обожатели Ерик имаше най-добри шансове. Беше красив и очарователен — и робски предан. Искаше й се да го обикне. Понякога си казваше, че е твърде вероятно вече да го обича, но не го съзнава. Представяше си влюбването като устремно спускане от висок връх. То щеше да й отнеме дъха, да ускори до крайност ритъма на сърцето й, да преобърне стомаха й. За съжаление все още не беше изпитала тези романтични чувства.
Каквото и да се случи, утешаваше се Глори, животът е едно голямо приключение. Всеки ден е пълен с радост и носи нови, интересни събития. Животът й беше красив и блестящ като кристална топка на коледно дърво — е, поне почти през цялото време.
— Никълъс, момчето ми! Заповядайте, влезте! — Джулиън Самърфийлд стоеше под огромния кристален полилей в просторното фоайе и посрещна едрия, строен капитан с топла прегръдка. — Вече се питах дали не сте ни забравили.
Никълъс отговори сърдечно на прегръдката, после протегна на домакина загорялата си от слънцето ръка.
— За съжаление възникнаха проблеми с разтоварването. — Той стисна здраво десницата на Джулиън и усети как силните му пръсти отговориха със сърдечно ръкостискане. — Много се радвам да ви видя отново, Джулиън.