Той впи поглед в очите й; после издиша бавно и шумно.
— Понякога ми се иска да имахте…
Очите на Глори се разшириха от ужас. Тонът му беше толкова обиден, че кръвта й закипя. Едва сега забеляза, че буреносните сиви очи пламтяха, вената на врата пулсираше силно, мускулите на лицето потръпваха от гняв и възбуда. Устните бяха здраво стиснати, но с това като че ли я привлякоха още по-силно. Спомни си колко топли и твърди бяха през онази нощ и потрепери. Сърцето й заби по-силно и тя прокле слабостта си.
Никълъс Блекуел беше негодник и парвеню. Жените не означаваха нищо за него — той й бе казал това достатъчно ясно. Пръстите й се вкопчиха в коравото дърво на релинга и тя се зарадва на възможността да охлади възбудата си.
— И днес сте отвратителен. Същият като при посещението си в имението ни!
— А вие, мис Самърфийлд, сте също така разглезена и своенравна. — Очите му искряха от гняв. Двамата се погледнаха упорито, но Глори не можа да издържа на напрежението и нервно облиза устни.
Никълъс простена задавено.
Вниманието му бе отклонено от груби мъжки гласове, които шепнеха и се смееха само на няколко крачки от тях. Мъжете ги наблюдаваха и той знаеше за какво мислеха — за съжаление и той мислеше същото. Погледна пронизващо Глори, сложи ръка на кръста й и я поведе към коридора с каютите.
Двамата слязоха по стълбичката. Пътят им беше осветен само от една лампа с мътно стъкло. Никълъс спря пред кабината и обърна лицето й към своето.
— Не искам да ми създавате ядове, мис Самърфийлд. Не знам нарочно ли го правите, или не, но изглеждате решена да ми пречите да си върша работата. От днес нататък ще правите само онова, което ви казвам, или няма да излизате от кабината си.
Очите на Глори отново се разшириха. Тя се изправи в целия си ръст и упорито вирна брадичка.
— Как смеете да ме заплашвате? — Изправеният гръб я направи още по-висока и стройна. — Защо го правите?
— Защото се опитвам да ви втълпя, че трябва да бъдете внимателна, малка лисичке. Моите мъже не са свикнали с жени на борда — особено с красиви жени. Играете си с огъня.
Никълъс не можеше да откъсне поглед от лицето й. Изражението й ясно издаваше, че не му вярва. Готова да продължи с премерването на силите, тя отвори уста и той видя нежното розово езиче. Мътната светлина на лампата позлатяваше млечнобялата кожа и се пречупваше в бледорусите къдрици.
Изкусителната гледка само засили гнева на Никълъс. Той сграбчи рамото й и я привлече към себе си.
— Сега ще разберете какво се опитвам да ви обясня — проговори дрезгаво той и се сведе над устата й в брутална целувка. Усети как тя се скова от изумление, как устните й се разделиха, за да протестират, но той задълбочи целувката и притисна език между зъбите й. Тя заудря с юмруци по гърдите му, опита се да се изтръгне от прегръдката, но той я стисна още по-силно. Усети вкуса на ликьора, който беше изпила след вечеря. Макар да беше замаян от целувката, това не намали решителността да я убеди с действия във фаталните последствия от глупавото й държание.
Той я притисна безмилостно до стената и вдигна ръцете й над главата. Едната му ръка се плъзна нагоре по бедрото, обхвана дупето и притисна долната част на тялото й към слабините си. Целуваше я диво, страстно и без да се замисля за чувствата й — също както би направил някой от моряците му. Ръката му се плъзна към пълната гръд и я размачка грубо. Когато връхчето се втвърди под докосването му, възбудата му нарасна. В първия момент не можа да си припомни защо я целуваше с такава жестокост. Всъщност трябваше да бъде нежен, за да реагира тя като онази нощ в каретата.
Ръката му опипваше и милваше пищните гърди, палецът непрестанно дразнеше зърното. Тихият й стон го накара да се осъзнае. Принуди се отново да стане брутален и захапа меките й устни, докато усети вкус на кръв. Едва тогава я освободи.
— Проумяхте ли най-после? — попита дрезгаво той. Лицето му беше замръзнало в студена маска. — Ето какво ще ви се случи, ако не изпълнявате заповедите ми.
Глори трепереше с цялото си тяло. Разкъсваше се между унижението и гнева. Едва успя да преглътне горчивината от насилствената целувка. Гърдите й се развълнуваха под тънката рокля, от очите лумнаха сини пламъци.
— Как смеете? — изсъска тя, като отчаяно се опитваше да играе ролята на ужасена добре възпитана дама. Ала на бузите й блестяха сълзи. — Как посмяхте да се отнесете така с мен? — Замахна да го удари, но той улови ръката й. — Аз не съм едно от вашите момичета! — изплака ядно тя. — Не съм уличница!
— Онова, което направих, е като проява на нежност в сравнение с другото, което са готови да сторят с вас моряците, Глори. Надявам се, че най-после ще се вслушате в думите ми.