— Все още ли се отнасят добре с теб? — попита загрижено тя, когато останаха сами.
— О, да. Не ми обръщат особено внимание и така е най-добре. Корабният таласъм ми подшушна, че повечето от първоначалния екипаж заболели от малария. Капитанът наел хора от Барбадос. Разнородна купчина.
— Вече говориш като истински моряк — усмихна се Глори.
Натан се ухили. Красивото му лице изглеждаше момчешки свежо.
— Прекарвам повечето време при Смути, помагам му да приготвя храната. Нещо като кухненски прислужник. Така дните минават бързо.
— Надявам се скоро да стигнем в Ню Йорк. — Тя извъртя очи към небето.
Натан я огледа недоверчиво.
— Наистина ли си добре? Искам да кажа, извън пристъпа на морска болест?
Глори избягна погледа му.
— След ден или два ще бъда много по-добре.
— А капитан Блекуел? — продължи да разпитва той. — Прилично ли се държи? Чух разни слухове за него. Мъжете разправят, че е женкар.
— Нали ти казах, че всичко е в ред! — извика тя по-разгорещено, отколкото беше възнамерявала.
Натан я погледна, сякаш не и вярваше; после се обърна към вратата.
— По-добре да се кача на палубата, иначе ще си помислят, че нещо не е наред. Ние, черните — продължи той с южняшки акцент, — нямаме работа в кабината на миси.
Глори се засмя, стана от стола си и го целуна по бузата.
— Утре ще се видим — увери го тя и го изпроводи до ниската дървена врата.
След три часа Глори лежеше в койката си и си мечтаеше как ще слязат в Ню Йорк, когато някой настойчиво почука на вратата.
— Аз съм Мак, отворете, момиче.
— Аз… не се чувствам добре, Мак. — Това беше истина. В тясната ниска кабина не достигаше въздух и стомахът й бе започнал да се бунтува. На всичкото отгоре корабът се люлееше все по-силно. За стотен път този ден Глори прокле Никълъс Блекуел и се надигна.
Веднага ме пуснете да вляза, момиче, или ще изкъртя вратата!
Глори скочи от койката. Озова се с две бързи крачки до вратата и отвори. Мак стоеше в коридора с широка усмивка на зачервеното лице.
— Е, слава богу. Виждам, че не сте вече толкова зле. Трябва само да си напълните дробовете с морски въздух и аз ще се погрижа да получите солидна порция.
Глори отвори уста да протестира, но веднага я затвори. До Ню Йорк имаше още много път и Мак беше прав — тя имаше спешна нужда от чист въздух. Щом Мак е при мен, оправда се тя, Никълъс Блекуел няма да посмее да се доближи.
Мак я измери от глава до пети и попипа дългите набрани ръкави на роклята й. После сведе поглед към безбройните поли.
— Веднага да свалите фустите. Навън е прекалено горещо за такива одежди. Никога няма да разбера защо жените се труфят с толкова много поли. Понякога си мисля, че нямат и капчица разум.
Глори огледа затворената си дневна рокля и кимна. Мак беше напълно прав. Трябваше веднага да се отърве от фустите.
— Почакайте ме — помоли тя.
Мак се отдалечи. Глори се съблече бързо и отвори вратата с благодарна усмивка и значително по-добро настроение. Пое ръката му и двамата тръгнаха по коридора. Хладният въздух я ободри, а щом се качиха на палубата, стана още по-добре.
— О, Мак — прошепна тя, изпълнена с радост, че е отново навън, — много ви благодаря, че ме изведохте.
Тънки кичури бледоруса коса се изплъзнаха от шиньона, вятърът ги развя и Глори се почувства като новородена. Каква глупачка беше да позволи на Никълъс Блекуел да я сплаши. Този човек беше недодялан селяк без маниери. Никога вече нямаше да му позволи да й досажда.
Двамата обиколиха палубата и много скоро Глори се улови, че търси с поглед едрата мъжка фигура, която си беше заповядала да мрази.
— Той е под палубата — обясни Мак и младата жена поруменя. Как беше отгатнал мислите й? — Явно сте се карали жестоко. Много отдавна сме заедно, но никога не го бях виждал такъв. Пред другите се преструва, но мен не може да измами. Те си мислят, че е препил или нещо подобно, но аз го познавам отдавна и знам какво му е на сърцето.
Макар че се беше заклела да го намрази, това съобщение я оживи.
— Наистина ли мислите, че е развълнуван?
Мак кимна. Пясъчни къдрици нападаха над червеникавите вежди.
— Чувства се адски зле. Няма ли да ми разкажете какво стана?
Глори поклати глава. Как да обясни на Мак какво й бе сторил Никълъс?
— Имам идея — каза той и бузите й пламнаха. — Вие сте красива женичка, Глори. Видях го още когато се качихте на „Спайдър“. Но другите — хората от екипажа, нали разбирате, — те не могат да проумеят колко сте мила. Те виждат само момиче в хубави дрешки. Капитанът много се тревожи за вас, все се бои, че ще попаднете в бурно море. Не може през цялото време да ви надзирава.