— Разбирам. — Бузите й пламнаха. Никълъс изглеждаше разсеян и тя отново се запита защо последните две вечери не беше дошъл в столовата. Беше й крайно неприятно, че отново се държи на разстояние.
— Джошуа ще остане на борда — обясни той.
— Защо не мога да сляза на сушата с вас? — попита тя и той отмести поглед — с подозрителна, гузна бързина, каза си сърдито Глори.
— Защото имам да уредя някои неща. Освен това Булс Хед Бай не е място за дама.
— Щом съм с вас, не може да ми се случи нищо лошо — възрази тя.
— Ще бъда твърде зает, за да пазя добродетелта ви.
— Не сте справедлив. Другите жени имат позволението ви. Казаха ми, че могат да ми приготвят гореща баня и…
— Няма значение какво са ви казали. Ще останете на борда. Не смейте да възразявате. — Той се обърна към Натан, който седеше на палубата и Мак му обясняваше как се плете въже от кълчища. — Господарката ти ще остане на кораба. Ясен ли съм?
— Тъй вярно, капитан Блекуел.
Глори побесня от гняв. Без да каже дума, тя се обърна и закрачи към носа на кораба.
— Няма нищо лошо да я пуснете на сушата, Ники — помоли го ласкателно мадам Лафарж. — Толкова й се иска да дойде. Ще й вземем стая горе, ще й приготвят хубава баня, после ще поседят с Рози на бара, докато аз спечеля малко пари.
— В никакъв случай. Мястото не е за дама. Срещат се какви ли не типове.
— Може да вземе някоя от моите рокли — прибави Розабел. — Никой няма да разбере, че е дама. Ще я вземат за обикновено момиче.
Никълъс простена ядно.
— Значи ще я вземат за обикновено момиче? Дъщерята на Джулиън Самърфийлд, кралицата на уличниците!
— Стига, Ники — отговори вразумително мадам Лафарж. — Не бъдете толкова тесногръд. Позволете на момичето да се позабавлява.
— Казах не и няма да отстъпя. Дадох строги указания на нощната стража: щом слезем от борда, никой няма право да напуска кораба.
— Да не би да имате уговорка с мис Джинджър?
— Не се месете в работите ми, жено. Не ви засяга какво правя на сушата.
Розабел се изкиска с разбиране.
— Ние не обвиняваме мъжете, че искат да се отърват от натиска в слабините, капитане.
— Права си — съгласи се неохотно мадам Лафарж. — Русата хубавица го е направила тежък като олово.
Очите на Никълъс потъмняха от гняв.
— Въпреки това не сте прав — добави величествено старата проститутка. — Да оставите мис Глори тук само защото искате да се отървете от напора в панталона.
Никълъс кимна високомерно и се отдалечи.
Скрита зад готварницата, Глори с мъка удържаше желанието си да го блъсне зад борда. Този негодник с черно сърце слизаше на сушата, за да се срещне с някаква си уличница! Уж й се извини, но явно не е бил сериозен. Съжалявал — каква смешка! Никълъс Блекуел не знаеше какво значи искрено извинение. В сърцето й бушуваше луд гняв. Едно беше ясно: тя щеше да отиде в Булс Хед Бай. Щеше да се предреши точно както бе предложила Розабел, и да потърси двете жени в кръчмата. Щеше да покаже на Никълъс Блекуел, че не може да си играе с нея като с кученце и че няма право да я захвърли само защото гори от нетърпение да задоволи низките си инстинкти. Начинанието не беше чак толкова трудно и непременно щеше да успее — но първо трябваше да убеди Натан да я придружи.
Много й се искаше да срещне капитана някъде на сушата. Щеше веднъж завинаги да му изясни, че няма право да я командва, както командваше екипажа си.
8
— Трябва да ме придружиш на сушата, Натан, чуваш ли, трябва! Ако не дойдеш, ще тръгна сама.
— Намерението ти е опасно, Глори. Капитанът каза да останеш на борда.
— Капитанът може да си говори, каквото си ще. Вече ми омръзна да се подчинявам на капризите му. Нима не искаш да разгледаме селището? Нали много обичаш приключенията?
— Откога си толкова жадна за вълнения? — попита Натан и Глори неохотно се възхити на безпогрешния му инстинкт.
Тя не искаше приключение. Искаше да се изкъпе като нормален човек, но главно да види със собствените си очи уличницата на капитана — жената, която той бе предпочел пред нея.
— Ще ме придружиш ли, или не? — попита решително тя.
— Няма. Това е заповед на капитана.
— Добре. Тогава ще отида сама. — Тя вирна брадичка и го стрелна с гневен поглед.
— Готова си да тръгнеш сама, нали? — Тя отвори уста да потвърди, но Натан я пресече: — Разбрах. Нямам друг изход, освен да дойда с теб. Никога досега не съм отказвал да изпълня желанието ти. Защо да го правя сега?
Глори се усмихна тържествуващо.