Натан кимна мълчаливо и Глори улови разбиращия му поглед. Брат й не изглеждаше изненадан, че тя е успяла да убеди нещастния младеж да престъпи капитанската заповед.
С помощта на моряка, придружена от безброй предупреждения да побързат, Глори се прехвърли през релинга и слезе по въжената стълбичка. Натан вече я чакаше в малката лодка. Когато лодката се отдели от корпуса на кораба, Глори махна благодарно на моряка и се отпусна на пейката. Макар че вечерта беше влажна и топла, тя се уви по-плътно в наметката.
Щом стигнаха до брега, Натан изтегли лодката на пясъка и я върза за един бор.
— Побързай, Натан — прошепна тя. — Розабел и мадам Лафарж отдавна вече са в кръчмата. — Тя погледна с копнеж към мътните светлинки, които падаха от прозорците.
— Сигурна ли си, че не искаш само да надникнеш през прозореца?
— Може би наистина е по-добре да го направя. Така ще се убедя, че са вътре. — Тя се запита дали и капитан Блекуел беше там — или вече се забавляваше с любовницата си.
Никълъс Блекуел хвърли и последната си карта. Асо пика. Тази нощ започваше да му харесва — независимо от факта, че Джинджър беше отишла в съседното градче, за да посети болен клиент. Приятелката й Нина го бе уверила, че Джинджър ще се върне скоро и бе добавила, че с удоволствие ще замести приятелката си, в случай че тя не се върне. Засега Никълъс се задоволяваше да играе карти с моряци от „Флийт Лейди“. Шхуната пътуваше с товар хавански пури, ръжено уиски и дивечово месо към Чарлстън.
— По всичко личи, че пак спечелих — рече Никълъс. Моряците проследиха с мрачни лица как противникът им прибра залозите. В ниската кръчма беше задушно. Черен дим се издигаше на гъсти облаци към тавана. Масите бяха малки и зле осветени. В единия ъгъл трима пияни матроси ревяха с пълно гърло неприлични песни, докато приятелите им се забавляваха да щипят келнерките по задниците и да посягат към гърдите им.
— Вие май никога не губите, капитане — проговори с лек укор Мак и поклати глава. — Затова тази нощ няма да седна срещу вас.
Никълъс се усмихна развеселено. Харесваше му да печели. Докато печелеше, щеше да чака Джинджър. Но си знаеше, че няма да издържи дълго. Нали беше слязъл на сушата, за да се наслади на женска компания, а нощта напредваше. Той хвърли бърз поглед към дребната фигурка на Нина и се възхити на гъстата й червена грива. Това момиче му харесваше все повече.
— Ще минем отзад — предложи Глори, когато стигнаха до кръчмата. По пътя насам бяха срещнали само двама пияни моряци, които ги огледаха небрежно и продължиха да се клатушкат по улицата.
— Не ми харесва какво правиш, Глори. Не знам защо допуснах да ме убедиш, че трябва да те придружа.
— Вероятно защото си си казал, че не е зле да добия представа как живеят обикновените хора.
Натан избухна в тих смях.
— Да, може би си права. Идеята не е съвсем лоша. Въпреки това смятам…
— Я виж ти! Приятел, ела да видиш какво имаме тук! — Дребен мъж с тесни рамене и отвратителен лондонски жаргон излезе иззад ъгъла на кръчмата.
Глори направи крачка назад и се опита да се скрие в диплите на наметката. Когато направи още две крачки назад, се удари в дебелия корем на друг, по-висок мъж, който беше заел позиция зад нея. Той свали качулката от главата й и разкри разпуснатата руса коса.
— В името на корабния таласъм! — прошепна изумено мършавият и дойде по-близо.
— Абсолютно си прав, Смити — потвърди дебелият. Диалектът му издаде, че идва от низините. — Струваше си да дойдем в тази кръчма.
— Много се радвам, приятелю — засмя се англичанинът. — Никога не бях виждал такава красавица.
Натан подръпна сестра си за ръкава.
— Да се махаме оттук, мис Глори — прошепна той, използвайки широкия южняшки акцент. Тя се извърна и направи крачка към него, но дебелият моряк я стисна за рамото.
— Момичето няма да отиде никъде, момко — проговори предупредително той. — Първо трябва да си свърши работата. Ние със Смити носим в джобовете си три месечни заплати, затова ще си позволим най-доброто парче месо в целия Булс Хед Бай. По всичко личи, че го намерихме.
Натан се изправи в целия си ръст. Сега не беше време да играе ролята на страхлив роб.
— Махнете се оттук, господа. Оставете ни на мира. — Той дръпна Глори към себе си, но дебелият матрос я държеше здраво за рамото и я потегли в противоположна посока.
— Как смееш да се намесваш! И какъв негър си ти, щом говориш като бял?
Натан замахна срещу него и улучи дебелата му брадичка. Глори едва потисна писъка си. Изтръгна се от хватката на моряка и се втурна да бяга, но вторият я сграбчи за талията и я привлече в костеливите си ръце. От сянката излязоха още двама мъже с извадени пистолети и се промъкнаха изотзад към Натан. Преди Глори да е успяла да го предупреди, единият замахна и удари брат й с дръжката на пистолета. Черепът му изтрещя оглушително.