Натан се свлече в праха.
Глори изпищя с все сила и успя да се освободи от хватката на дребния мъж с лондонски акцент.
Едрият матрос я залови, завъртя я в кръг и тя загуби почва под краката си.
— Не се съпротивлявай, сладурче. Негърчето ти ще се оправи. Щом свършим с теб, ще си го вземеш и ще се приберете.
Той се ухили алчно и в гърлото на Глори се надигна гадене. Тя се опита да изпищи, но той притисна широката си ръка върху устата й.
— Не смей да викаш, защото ще се разсърдя!
Глори си заповяда да остане спокойна.
Едрият матрос отвърза наметката й и я хвърли настрана. Очите му се разшириха от изненада. Отдавна не беше виждал толкова пищни форми.
— Ела и виж това, Смити — извика дрезгаво той. На челото му избиха капчици пот. — Тази сладка госпожичка има крака оттук до ада, и обратно.
Англичанинът вдигна полите й и се възхити на красиво оформените прасци, подчертани от черните копринени чорапи на Розабел.
Ще ми се веднага да я просна на земята, но в стаята ми има мек дюшек — проговори глухо той.
— Знаеш ли откога не съм бил с жена — обади се с изтънял от вълнение глас един от двамата мъже в сянката. — Но и аз гласувам да я вземем в стаята.
Отговори му одобрителен рев. Дебелият моряк я хвана през кръста и я метна като чувал на рамо. Плесна я шумно по задника, изсмя се доволно и я понесе към улицата.
Побесняла от гняв, Глори го заудря по гърба и раменете, но без полза. Единственият й шанс беше да изчака, докато влязат в кръчмата. Там щеше да се разпищи и да се моли някой от мъжете от „Блек Спайдър“ да я познае и да й се притече на помощ. Може би Мак беше там. Или дори — Господ да я пази — Никълъс. По-добре да защитава добродетелта си със собствени сили, отколкото да срещне Никълъс Блекуел при такива унизителни обстоятелства.
След повторно пляскане по задника и оглушителни смехове Глори опита със силата на убеждението.
— Моля ви, господа — заговори с треперещ глас тя. — Знам, че ме смятате за дама на нощта, но ви уверявам, че грешите. Това е едно голямо недоразумение. Ако ме пуснете, ще се погрижа простъпката ви да няма неприятни последствия.
— Какво иска да каже тя, Смити? Какви са тези… последствия?
— Нямам представа — отвърна англичанинът. — Но щом легне по гръб, ще престане да мрънка.
Мъжете отново се изсмяха и Глори побесня още повече. Тъй като висеше с главата надолу, кръвта пулсираше болезнено в слепоочията й и вече й се виеше свят. Може би трябваше отново да изпищи? Не, по-добре да си мълчи. В кръчмата имаше по-големи шансове. Розабел и мадам Лафарж със сигурност бяха вътре. Дано и Мак да беше там!
— Свали момичето, приятел — проговори дълбок мъжки глас. Глори вдигна рязко глава и откри Джаго Дод, застанал пред вратата на кръчмата.
— Слава богу — прошепна с пресекващ глас тя. — Моля ви, господа, мистър Дод ще ви обясни ситуацията.
— Ама това момиче не може ли да си държи езика зад зъбите? — попита раздразнено един от моряците.
— Дръж се настрана, приятелче — проговори предупредително англичанинът. — Ще я имаш, като свършим с нея.
— Казах да свалите дамата на земята.
— Дама ли? Не ме карай да се смея. — Едрият матрос се запъти към вратата на таверната и Глори забеляза блясък на метал в ръката на англичанина.
— Джаго, внимавай! — изпищя тя и зарита с крака с последна надежда да се освободи. — Той има нож!
— Млъкни най-после! — изрева дебелият и отново я цапна по задника. Глори се опита да се надигне на рамото му, за да види какво става. Тримата моряци бяха обкръжили Джаго и всеки от тях стискаше нож. Джаго също беше извадил моряшкия си нож с криво острие. Божичко, помисли си съкрушено Глори, и вината за всичко това е моя. Ако нещо се случи с Джаго, никога няма да си го простя.
Никълъс плъзна ръка по стройната талия на Нина.
— Да вървим, скъпа. Достатъчно дълго чаках.
Тя му се усмихна прелъстително и зелените й очи светнаха с очакване.
— Джинджър често ми разказва за теб. Затова няма да кажа, че съжалявам за закъснението й. Напротив, радвам се, че мога да я заместя.
Никълъс се усмихна хладно.
— Само се погрижи после да не съжалявам, че не я изчаках. — Той я поведе към стълбата, която водеше към стаите на проститутките на горния етаж, но на половината път вниманието му бе отклонено от шумната сцена, която се разиграваше зад гърба му. Няколко мъже се втурнаха към вратата.
Никълъс сграбчи за рамото едноокия моряк, изостанал зад другарите си.