— Какво става навън?
— Джаго Дод се заяжда с хората от „Флийт Лейди“ и са извадили ножове. Доколкото разбрах, скарали се за някаква нова женска.
Никълъс се вцепени. Беше наел Джаго на Барбадос. Предупреждаваха го, че е негодник и обича да се бие, но тъй като по-голямата част от екипажа боледуваше от малария, наложи се да наеме всички мъже, които му предложиха. Досега Джаго не му беше създавал ядове. Но не го познаваше достатъчно, за да му има доверие. Все пак той беше един от неговите хора и не можеше да го изостави в такава ситуация.
— Почакай ме — каза той на Нина. — Ей сега ще се върна.
Никълъс се втурна към вратата, без да знае какво го очаква навън. Първо забеляза Джаго Дод, заобиколен от шумно подвикващи мъже. Насреща му бяха застанали трима въоръжени матроси и дебнеха всяко негово движение. Джаго беше ранен на няколко места, ризата му беше окървавена, но още се държеше.
Никълъс веднага прецени положението. Направи две крачки напред и в този миг откри привлекателно женско задниче, покрито от дантелени поли, и два дълги, добре оформени, крака в черни копринени чорапи. Когато дебелият матрос, метнал момичето през рамо, се обърна настрана, Никълъс спря да диша. Сребърни кичури светлоруса коса висяха чак до земята. Млечнобяла гръд издуваше тесен корсаж от оранжев сатен и заплашваше да изскочи навън.
— Никълъс! — изпищя Глори и опря ръце в гърба на похитителя си, за да вижда по-добре. — Слава богу, че дойдохте! Трябва да помогнете на мистър Дод!
Ако не беше толкова смаян — и толкова бесен, — капитанът щеше да се изсмее: банда пияни моряци се биеха кой да я вземе пръв, а разглезената, невъзпитана и преоблечена като уличница Глория Самърфийлд търсеше помощ за най-големия побойник!
— Ще видя какво мога да направя. — Никълъс вдигна крак и улучи китката на най-близкия нападател. Ножът полетя към земята. Добре премереният удар на дясната ръка улучи втория матрос право в брадичката. Джаго пъхна ножа си в канията, нахвърли се върху третия нападател и започна да го обработва с юмруци.
Тъй като съотношението на силите стана неблагоприятно за приятелите му, дебелият матрос свали Глори на земята и се хвърли в битката. Първият му удар улучи стомаха на Никълъс и капитанът се преви от болка. Но се съвзе бързо и тресна с такава сила брадичката на дебелака, че го прати на земята. Дод биеше противника си с такова ожесточение, че той падна на колене. Никълъс се ухили на Джаго и се завъртя на другата страна. Сбиването започваше да му харесва.
Последва прецизна комбинация от леви и десни удари, които запратиха мършавия матрос към близкото дърво. Никълъс се обърна светкавично и следващият му удар разби носа на непознат противник. Кръвта му опръска бялата ленена риза на капитана. Глори закърши ръце, сините й очи се разшириха от страх. Този път имаш всички основания да се страхуваш, малката — помисли си мрачно капитанът — но от мен, не от моряците, които се биеха за теб!
Още няколко удара и битката свърши. Четиримата моряци от „Флийт Лейди“ лежаха в праха. Никълъс и Джаго Дод стояха над тях с разкрачени крака и стиснати юмруци и чакаха дали ще се появи подкрепление. Никой не посмя да се намеси.
Никълъс пое дълбоко дъх, за да се успокои, и подаде ръка на Джаго.
— Радвам се, че пътувате с мен, мистър Дод. От днес нататък ставате постоянен член на екипажа ми.
Джаго се ухили, набразденото с белези лице се набръчка.
— Тъй вярно, капитане. — Десницата му стисна ръката на капитана с такава сила, че костите изпращяха.
Никълъс се обърна към Глори, която не смееше да го погледне.
— Наред ли е всичко? — попита кратко той. Едва сега имаше време да се погрижи за нея.
— Д-да — заекна тя и се разтрепери. Пълните гърди заплашваха да спукат тясното деколте. Блестящата коса висеше на копринени кичури около лицето.
Никълъс я бе виждал в траурни рокли, в модни тоалети, в дълбоко изрязани вечерни рокли, но никога не беше помислял, че под скъпите материи се крие такава езическа красота. Сърцето му се блъскаше в ребрата с дива сила, кръвта му кипеше. Трябваше да стисне здраво зъби, за да не я просне на земята още тук, пред кръчмата, както се готвеха да сторят моряците.
— Как стигнахте дотук? — попита строго той. Гласът му прозвуча по-твърдо, отколкото възнамеряваше. Това момиче го подлудяваше. Правеше го слаб и безволев. Мисълта го разгневи още повече. Той я стисна за рамото и я разтърси грубо. — Искам да знам как слязохте на сушата.
— Майчице! — прошепна стреснато тя. — Натан! — Откъсна се от него и се втурна като безумна по прашната улица. Светлата коса се развяваше зад нея. Зави зад ъгъла и отдалече забеляза брат си, който се надигна, олюлявайки се, и се хвана с две ръце за главата.