— Добро утро, мис Глори — проговори едва чуто той.
— Добро утро, Смути — отговори унило тя. Когато той остави таблата и се обърна да си върви, тя улови грубата му ръка. — Смути, трябва непременно да говоря с капитан Блекуел. Мислиш ли, че бих могла…
Шумно изплющяване прекъсна думите й. При второто очите й се разшириха от ужас и сърцето й спря да бие.
— Какво става горе, Смути?
— Нищо, за което си заслужава да се тревожите, мис. Така трябва да бъде.
Последва трето изплющяване.
— Кажи ми, моля те!
— Момъкът престъпи заповедта на капитана и трябва да получи наказанието си.
Глори не дочака да чуе останалото. Мина като вихър покрай посивелия готвач и се изкатери по стълбичката. Изскочи на палубата и видя, че целият екипаж се е събрал пред голямата мачта. Младият матрос беше привързан за дебелото дърво, гърбът му беше разголен и вече прорязан от три кървави ивици. Макдугъл стоеше зад него и тъкмо вдигаше плетения кожен камшик за нов удар.
— Велики боже! — Глори затича с развени поли към Никълъс, който стоеше срещу екипажа със сковано в ледена маска лице. Очите й бяха пълни със сълзи и тя не виждаше къде стъпва; спъна се, но продължи да тича. Мрачното лице на капитана потъмня още повече.
— Върнете се в кабината си — заповяда грубо той.
— Моля ви, капитане! — изплака Глори. — Моля ви, не го наказвайте! Грешката беше моя, само моя!
— Мистър Пинтасъл! — извика Никълъс. — Придружете мис Самърфийлд до кабината й. Погрижете се да не я напуска повече. Щом свърша тук, ще дойда да поговоря с нея.
— Никълъс, моля ви! — изпищя Глори. — Не бива да правите това!
Джош плъзна ръка под лакътя й.
— Моля ви, мис Самърфийлд — проговори тихо той. — Защо усложнявате положението?
Глори го погледна унищожително. Камшикът изплющя отново. Тя беше готова да изтича при Мак и да го помоли за милост, но сякаш бе отгатнал мислите й, пред нея застана Джаго Дод. Тялото му образува преграда, която не й позволяваше да вижда грозната сцена и в същото време й пречеше да се намеси.
— Вървете с него, мис — проговори предупредително Джаго и тя разбра, че ако откаже, ще я метне на рамото си и ще я отнесе под палубата.
Кимна мълчаливо и се запъти към стълбичката. Джошуа Пинтасъл я последва колебливо. Отвори й вратата към капитанската каюта, но не я последва вътре. Остана в коридора да я пази.
След минути плющенето на камшика престана и Глори затвори очи. Слава богу, мъчението беше свършило. Кършейки нервно ръце, тя застана пред писалището на Никълъс и зачака появяването му. Не й се наложи да чака дълго.
Капитанът влезе в каютата и направи няколко крачки към нея. Сивите очи искряха от гняв.
— За втори път пренебрегнахте изричната ми заповед пред очите на целия екипаж — изрева той. — Няма да търпя повече своеволията ви!
Гневът му разпали в гърдите й дива ярост.
— Нямахте право да подложите бедния моряк на бичуване. Трябваше да накажете мен. Аз не се подчиних на глупавите ви заповеди!
Тя издържа на погледа му. Русата коса беше разрошена и падаше на едри кичури покрай лицето, също като миналата нощ. Никълъс я измерваше с мрачен поглед и трудно сдържан гняв.
— Имах пълното право. Аз съм господар на този кораб. Длъжен съм да се погрижа „Блек Спайдър“ да стигне бързо и сигурно до целта. За тази цел имам нужда от екипаж, който да ми се подчинява. Постът не изпълни заповедта ми. Заради вас. Нямах друг избор, освен да го накажа.
Долната й устна потрепери и Никълъс разбра, че тя страда. Но сърцето му остана затворено.
— Мен трябваше да накажете — възрази отново тя. — Не Натан и не бедния матрос. Аз не изпълних заповедта ви.
— По изключение този път имате право, мис Самърфийлд — отговори студено Никълъс. — За съжаление сте жена. Не мога да ви бичувам публично.
— Няма разлика. И не това е важното. Колко удара получи момъкът?
— Десет — отговори тихо той.
— Значи и аз заслужавам точно толкова.
Никълъс я огледа изпитателно. Видът й издаваше упоритост, но тя не можеше да скрие угризенията на съвестта и потребността да изкупи вината си. Заедно с гнева, че го бе изложила пред очите на екипажа, това му даде необходимия подтик.
— До писалището ми има кожена показалка. Донесете ми я.
В първия момент Глори го погледна несигурно. После се изправи, вирна брадичка и отиде да донесе тънката кожена пръчка. Подаде му я с треперещи пръсти и Никълъс се разколеба — но само за миг.