— Обърнете се и сложете ръце на писалището.
Тя направи, както й беше заповядано. Капитанът вдигна пръчката над главата й и я плесна силно по задните части. Глори дори не потръпна. Той си заповяда да мисли за моряка, който бе получил десет удара с бич, и отново замахна с пръчката. Три. Четири. Пет. Ръката му трепереше толкова силно, че при шестия удар едва не изпусна пръчката. Чу стона й и захвърли оръжието на изкуплението, сякаш кожата беше изгорила ръката му.
— Стига толкова — изсъска той и я прегърна. — Предостатъчно!
— О, Никълъс, толкова съжалявам! — Горещите сълзи, които се стичаха по бузите й, напоиха тънката ленена риза и той я притисна още по-силно до гърдите си.
— Всичко свърши, мила — прошепна нежно той. — Ти плати за грешката си, както платиха и другите. Каквото и да се е случило, то свърши; вече не бива да се чувстваш виновна.
Тя обви ръце около врата му и се вкопчи в него.
— Не исках да навредя никому.
— Знам, мила, знам. — Той приглади сребърнорусите кичури, целуна челото, очите и слепоочията й. — Знам. — Когато тя вдигна обляното си в сълзи лице, за да го погледне, той я целуна по устните, отначало меко и нежно, за да потуши болката. Искаше му се всичко това да не се беше случило, искаше да я държи вечно в обятията си. Тя отвори уста, за да пропусне езика му, и внезапно Никълъс забрави горещите им спорове, забрави всичко, освен желанието си да я има. Тя беше всичко за него. Той простена тихо и задълбочи целувката. Устата й беше толкова сладка, устните замайващо топли и пълни. Той взе лицето й между ръцете си, изтри последните сълзи и отново усети завладяващото желание да я закриля.
Устата му помилва стройната шия, той я вдигна на ръце и я отнесе до леглото си. Полегна до нея и езикът му остави огнена диря по кожата й. Ръцете му се плъзнаха по корсажа, обхванаха гърдите и почнаха да възбуждат зърната през тежката коприна на роклята. Много му се искаше да разкъса роклята, но устоя на желанието си и започна внимателно да разкопчава ситните копченца на гърба.
Глори беше там, където през цялото време беше искала да бъде — в силните обятия на Никълъс. Никога не беше изпитвала толкова силни чувства, парещо желание и неустоима жажда да бъде близо до друг човек, до мъж. Искаше Никълъс да я милва, искаше да усети ръцете му по най-чувствителните, най-интимните места на тялото си. Устните му бяха като наркотик, който й отне дъха и я направи безволна и жадна.
Никълъс впи устни в свивката на шията й и Глори се притисна към него. Макар че се наслаждаваше на докосванията му, вътрешно се чувстваше несигурна. Държеше се като похотлива жена, копнееше за милувките му, искаше все повече. Ръцете му се заеха с копчетата на роклята и единственото й желание беше той да побърза, за да не остане нищо, което да ги разделя. Чуваше гласа на майка си: „Мръсно, отвратително.“ Не, беше чудесно. Най-прекрасното нещо на света.
Когато устните му отново завладяха нейните и езикът му нахлу навътре, Глори простена тихо от наслада. Разкопча ризата му, помилва гърдите му, подръпна гъстите косъмчета и прокара връхчетата на пръстите си по набъбналите зърна. Никълъс простена и това я възбуди още повече. Когато корсажът й се отвори, тя не се засрами от голотата на гърдите си. Никълъс ги обхвана с ръце и започна да милва зърната. Покри ги с топли, чувствени целувки, вкуси ги с език, докато по кожата й пролазиха сладостни тръпки. Но и това не й беше достатъчно. Не можеше да понесе мисълта, че той ще се отдръпне. Заля я вълна от любов, граничеща с лудост, и тя се помоли и той да изпитва същото.
Корабът се полюляваше и проскърцваше в ритъма на движенията им. Никълъс вдигна полите й и обхвана твърдото дупе, за да я притисне още по-силно до себе си. Тя усети как възбуденият му член се отри в слабините й и се запита какво ли ще е да го почувства в себе си.
Тъй като не бе забравил, че кожата й е разранена, движенията му станаха по-меки, но и кратката болка беше достатъчна, да я отрезви. Отново си припомни как я бе целувал миналия път — бруталния урок, който получи, — и в душата й се надигнаха съмнения. Ами ако това беше само продължение на наказанието? Ами ако той беше решил да й демонстрира властта си с действия, не само с думи? Тя усети как той отвори панталона си и изхълца задавено.
Щом чу хълцането, Никълъс спря и я погледна.
— Не се страхувай, мила. Няма да ти причиня болка.
— О, Никълъс — прошепна с пресекващ глас тя, — ако това е още един от твоите уроци, никога няма да ти простя.
Страхът й го накара да спре.
Истината го заля като вълна ледена морска вода. Изведнъж осъзна къде се намираше — и какво всъщност правеше. Простена задавено, претърколи се настрана и зарови пръсти в гъстата си черна коса.