Глори седна до него, без да смее да го погледне в очите. Притисна роклята към гърдите си, поглади зачервените си бузи, попипа устните, подути от целувките му. Бледорусата коса падаше на меки вълни по раменете.
Никълъс задиша дълбоко, за да се успокои, обърна лицето й към своето и я принуди да го погледне.
— Пожелах те от първия миг, в който те видях. Опитах се да стоя далече от теб, но вече не мога. Има само едно нещо, на което искам да те науча — на любов.
— О, Никълъс… — Тя обви с ръце шията му и той я притисна към себе си. После отново впи устни в нейните и я зацелува жадно. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да се отдели от нея.
— Толкова силно искам да те любя, тук и сега. Но моряците са отвън и са убедени, че те измъчвам. — Устата му се изкриви в една от редките искрени усмивки. — Ако не изляза скоро, сигурно ще избухне бунт. — Гласът му звучеше гърлено, дъхът му излизаше равномерно. Глори беше щастлива, че може да го докосва така.
Тя отговори на усмивката му. Господи, колко обичаше меката светлина в сивите очи, която правеше лицето му младо, почти момчешко. Сърцето й преливаше от любов към него. Любов. Не можеше да го отрече. Тя обичаше Никълъс Блекуел. Отново се помоли на небето и той да изпитва същото към нея.
Шумно чукане по вратата на кабината накара Никълъс да скочи. Стегна набързо панталона си и закопча ризата. Докато вървеше към вратата, хвърли изпитателен поглед към Глори, която трескаво закопчаваше роклята си.
— Кой е? — попита строго капитанът.
— Аз съм, Мак. Моряците са загрижени за мис Глори. Искат да се убедят, че не сте й сторили зло.
Никълъс се усмихна разкаяно и намигна на Глори.
— Ще излезе след пет минути. Нищо не съм й направил. — За съжаление, добави наум той. Всъщност пострадалият беше той. Усещаше мъчително парене в слабините и беше сигурен, че то няма да престане скоро. Въздъхна примирено и се върна при Глори, която беше преметнала косата си през рамо и чакаше той да закопчее роклята й на гърба. Простият жест на доверие го трогна дълбоко.
Припомни си Нина, жената, която снощи се готвеше да заведе в леглото си. Макар да не си признаваше, беше радостен, че се върнаха на кораба. Не искаше Нина. Не искаше и Джинджър. Искаше Глория Самърфийлд — и никоя друга не можеше да я замени. Е, все някак щеше да успокои съвестта си. По дяволите, ако не можеше другояче, щеше да я направи своя съпруга. При тази мисъл стомахът му се сви. Когато закопча и последното копче, целуна стройния й бял тил. Тя се обърна към него със загрижено лице.
— Какво има? — попита той.
— Аз… питах се… Никога досега — не знам какво ми става.
— Как се чувстваш?
— И аз не знам. Някак си нервна. Или нещо подобно. Иска ми се отново да ме целунеш.
Никълъс се ухили зарадвано.
— Много се радвам, че се чувстваш така, скъпа. Но щом спим заедно, всичко ще се оправи. Тогава ще се чувстваш отлично, обещавам ти.
— Искаш да спя с теб? — Сърцето й заби като лудо. Дали беше решил да се ожени за нея?
— Естествено, сладката ми, това е продължението на днешната ни близост.
Глори преглътна тежко.
— Разбирам. — А тя бе помислила, че естественото продължение на днешната сцена е предложение за женитба.
Никълъс я целуна по върха на носа.
— Сега е най-добре да излезеш. Не ти ли казах, че моряците са готови да вдигнат бунт?
Лицето й пламна и тя кимна. Той сложи ръка на тила й и я привлече към себе си за последна целувка. После приглади роклята й, почака я да се овладее и я съпроводи до вратата.
По късно през деня хвърлиха котва пред Кейп Феър и Джаго Дод и един едър, мършав матрос изпратиха мадам Лафарж и Розабел на сушата. Глори, която се беше привързала към двете жени въпреки съмнителната им професия, ги прегърна на сбогуване.
— Надявам се да си намерите добро място — каза тя на Розабел. — И да целунете бебето от мен.
— Обещавам — засмя се Розабел. — Ако някога имате нужда от приятелки, знаете къде да ни намерите.
Глори й подари яркожълтия си шал с красиви шарки.
— Мислете за мен, когато го носите — помоли тя. — И двете ще ми липсвате.
Розабел се разплака от умиление и прегърна новата си приятелка.
Мадам Лафарж получи от Глори кристално шишенце със скъп френски парфюм, купен специално за пътуването.
— Благодаря ти, миличка. Никога няма да те забравя. Надявам се, докато стигнете в Ню Йорк, да завладееш сърцето на капитана. — Тя се изсмя гръмко, намигна на Глори и се удари по дебелите бедра.
Глори си пожела предсказанието да се изпълни.
— Желая ти добър път, госпожичке. Можеш да ни пишеш, но ние с Рози не знаем да четем, тъй че няма да ти отговорим.