— Добър вечер, Лавиния. Изглеждаш прекрасно. — И наистина беше така. Пламтящочервената коса беше подредена на ситни къдрички около главата, зелените очи се състезаваха по блясък със смарагдите на шията й. Макар че на балкона беше сумрачно, Никълъс веднага оцени безупречната бяла кожа и примамливите пълни гърди.
— А ти, Никълъс, приличаш на сатаната — дяволски впечатляваща фигура. Като си помисля за последните дни, направо се изчервявам.
— Ти никога не си се изчервявала, Лавиния. Къде е Виктор? Веднага иди да го потърсиш, преди да е забелязал, че си изчезнала.
— Ами! Все му е едно какво правя.
— Убеден съм, че в залата има предостатъчно хора, които следят всяка твоя стъпка.
— О, Никълъс, не ставай досаден!
Устните му се изкривиха в усмивка.
— Снощи беше на друго мнение, съкровище.
Лавиния затрепка с дългите си черни ресници и му хвърли страстен поглед над черното ветрило. Никълъс направи ироничен поклон, извини се и се отдалечи.
Намери си добро място до вратата и зачака Джулиън отново да се присъедини към него. Двамата заговориха оживено, но изведнъж капитанът се разсея. Вниманието му бе приковано от златокоса млада дама в бяло. Кожата й беше кремава като сметана с лек прасковен полъх по нежните бузи. Блестящото същество, което танцуваше в прегръдката на висок млад мъж, беше най-красивата жена, която беше срещал досега.
— Както виждам, открили сте дъщеря ми — отбеляза гордо Джулиън. Освен бащинска гордост в гласа му имаше и весел смях.
— Това ли е дъщеря ви? — попита изумено Никълъс. През последните пет минути мислите му бяха заети с дръзки планове как да отвлече момичето в леглото си. Представата за съвършеното младо тяло, което се извиваше под неговото, докато той обсипваше с горещи целувки шията и гърдите й, го възбуди до крайност. Сега изпита внезапно чувство за вина, сякаш бе обидил домакина си.
Може би трябва да кажа, че тя е цялата ми гордост, слънчевият лъч, който озарява старините ми — обясни с леко смущение Джулиън. — Прекрасна е, нали?
— Единствена по рода си — потвърди Никълъс и очите му отново заследиха грациозните й движения в ритъма на танца.
— Радвам се, че споделяте мнението ми. Всъщност поканих ви и заради Глори.
— Така ли? — Най-после Никълъс посвети цялото си внимание на своя домакин.
— Днес дъщеря ми навършва деветнадесет години. Сега е възрастен човек. Готова да води свой живот. Отдавна трябваше да съм я омъжил.
— Сигурен съм, че не са й липсвали обожатели.
— Проблемът не е в количеството, мога да ви уверя. Имам големи съмнения по отношение на качеството. — Джулиън се огледа, за да бъде сигурен, че никой не ги подслушва. — Всъщност исках да обсъдим този въпрос утре. Но може би сега е подходящият момент.
Любопитството на Никълъс се събуди. Домакинът изведнъж бе станал сериозен.
— Вижте, искам дъщеря ми да има щастлив брак — обясни тихо Джулиън. — Искам тя да обича и уважава съпруга си. Искам да се омъжи за човек, достоен за нея.
— Нима не можете да откриете подходящ млад човек между обожателите й?
— Знаете ли, те са мили момчета… или мъже. Всеки от тях е готов да й предложи уютен дом и да се отнася добре с нея. За съжаление дъщеря ми е много разглезена — по моя вина. Знам, че обожателите й ще продължат да я глезят, както правя аз. Не се тревожа за това. Но Глори може да предложи много повече от красивото си личице.
Никълъс не можеше да възрази. Опитното му око беше проследило меките извивки на гъвкавата фигура, пълните гърди, които се подаваха под тюления корсаж.
— Няма да мине много време, и тя ще превърне обожателите си в жалки нищожества — продължи сериозно Джулиън.
Никълъс се усмихна развеселено и огледа с известно пренебрежение тълпата наконтени младежи около младата домакиня.
— Погледнете ги само, синко. Глори се държи с тях като с верни кученца, а не като с мъже, достойни за женитба. Какъв живот би имала с някого от тях? Искам дъщеря ми да се омъжи за човек, който има достатъчно мъжка сила, за да се справи с нея. — Той погледна втренчено госта си. — Мисля, че ще се заинтересувате от тази перспектива.
— Аз!? — Лицето на Никълъс побеля. — Вие ми предлагате ръката на дъщеря си? Нима не познавате славата ми, Джулиън? Повечето бащи са готови да ме извикат на дуел, само ако се доближа до дъщеричките им, да не говорим за женитба.
— При мястото, което заемате в обществото, и при богатството, което притежавате, това не е много вероятно. Познавам ви отдавна и знам колко струвате. Вие сте добър човек, Никълъс. Ще бъдете отличен съпруг.