Глори само кимна. Прегърна за последен път дебелата жена, после двете се прехвърлиха през релинга и слязоха в малката лодка, която трябваше да ги отведе на сушата. И едрата мадам Лафарж, и бременната Розабел трябваше да положат доста усилия, докато се настанят в лодката, но най-после успяха и Джаго хвана греблата. Глори ги проследи с поглед, докато се скриха зад хълма.
— Какво ще стане сега с тях, Никълъс? — попита страхливо тя.
— За Розабел има кой да се погрижи. В Кейп имам приятели, млада двойка без деца. Те очакват с нетърпение Розабел. Ще я гледат, докато роди бебето, а после ще работи за тях. Ще бъдат много щастливи да имат бебе вкъщи.
— А мадам Лафарж?
— Ще се занимава с онова, което я прави щастлива — както винаги.
Глори вдигна очи и му се усмихна. Погледите им се срещнаха. Той я гледаше различно, както в нощта, след като спасиха негърчето; като че искаше да й каже нещо, но не намираше правилните думи. Очевидно искаше да я закриля. Тя се усмихна доволно, зарадвана от този обрат на събитията.
Вечерта Никълъс отново не дойде на вечеря.
— Добро утро, капитане — поздрави сковано Глори, когато се срещнаха на следващата сутрин. Той стоеше до релинга и изглеждаше зашеметяващо в тесния черен панталон и обичайната снежнобяла риза. Взираше се към морето, сякаш размишляваше над важен проблем. Когато се обърна към нея и я дари с топла усмивка, гневът й се стопи.
— Добро утро, мила. Добре ли спа?
Думите му звучаха почти интимно и бузите й пламнаха.
— Да, благодаря. — Излъга го. Цяла нощ беше бесняла от гняв, че я е оставил да вечеря сама. — Защо не дойде да вечеряме заедно?
— Трябваше да размисля.
— Да размислиш? — повтори недоверчиво тя.
— Да.
— Разбирам.
— Наистина ли? — попита той.
— Всъщност това не ме засяга.
— Напротив. Реших, че бихме могли да поговорим сериозно днес след вечеря.
Пулсът й се ускори. Никълъс Блекуел беше единственият мъж, който я караше да се чувства несигурна и плаха и в същото време жена до крайчеца на пръстите.
— Добре, щом искаш — отговори тихо тя.
— Боя се, че имам много работа и няма да се видим по-рано. — Той сведе поглед към пристегнатите й гърди.
Глори усети горещината в погледа му и се смути още повече — а в стомаха й сякаш зейна дупка. Но не биваше да забравя защо всъщност бе потърсила капитана. В момента не беше способна да мисли за друго освен за вчерашните целувки и за силните ръце върху гърдите си. Преглътна тежко, обърна се към морето, после смело се изправи срещу него.
— Мога ли да видя слугата си? — попита тя, преди да се е отдалечил.
— Джошуа ще те заведе. — Никълъс се усмихна топло и се отдалечи без повече думи. Първият подофицер се появи само след минута.
— Не е толкова лошо, колкото изглежда, Глори — каза й той, докато вървяха към кърмовата палуба. — Почти всички моряци са прекарвали по няколко дни в ареста. Освен това ще стигнем в Ню Йорк преди по-малко от седмица.
Затворът се оказа тъмна стаичка зад товарното помещение. Тежката дъбова врата имаше голям отвор с решетка; помещението беше осветено от лампа с рибено масло. Глори видя, че Натан седи на дървения нар и изпита дълбоко съчувствие.
— Може ли да вляза? Бих искала да поговоря насаме с него.
— Разбира се. — Джошуа отключи вратата и я пропусна да влезе. — След няколко минути ще дойда да ви взема.
— Благодаря, Джош.
Глори изчака стъпките на подофицера да заглъхнат и се хвърли в протегнатите ръце на брат си.
— О, Натан, толкова съжалявам! Никога не бих те убедила да ме заведеш на сушата, ако знаех какво ще се случи.
— Спокойно, Глори. Не е чак толкова лошо. Капитанът лично дойде да се осведоми добре ли се чувствам. Донесе ми карти и малко кълчища, за да се упражнявам да плета въжета. За съжаление не знае, че мога да чета.
— Ще мине цяла седмица, докато стигнем в Ню Йорк. Ще се опитам да го убедя да те освободи.
— По-добре не се опитвай, Глори. Ако реши, че си прекалено загрижена за слугата си, може да заподозре нещо. В никакъв случай не бива да узнае истината.
Глори го прегърна устремно.
— Вероятно си прав. Исках само да знаеш, че се разкайвам за стореното.
— Щом пристигнем в Ню Йорк, всичко ще се оправи.
Глори кимна.
— Обичам те, Натан.
— И аз те обичам, Глори. Смути скоро ще ми донесе яденето. Даже ме предизвика да поиграем на карти. Ако загубя, ще му платя чашка ром.
Глори чу дрънчене на ключове и разбра, че Джошуа Пинтасъл се връща. Целуна Натан по бузата и излезе от килията.
Никълъс Блекуел стоеше в мрачния трюм и стискаше юмруци. Какъв глупак! Бе проследил как Глори излезе от килията под ръка с Джош. После застана зад решетката на вратата и дълго гледа едрия, красив негър, който обикаляше с големи крачки затвора си. Защо не се сети веднага? Този мъж не беше работник на полето. Не беше и домашен слуга. Докато разговаряше с Глори, произношението му издаде, че е добре възпитан и е получил солидно образование — и на всичкото отгоре беше дяволски красив!