Никълъс закипя от гняв. Тази малка змия отново бе успяла да го измами. Още от самото начало подозираше, че е замислила нещо, но никога не би предположил, че е избягала с красивия си тъмнокож любовник. Всъщност какво значение имаше цветът на кожата? Мъжете, с които общуваше Никълъс, идваха от всички краища на света; сред тях бяха представени всички раси, религии и цветове. Две години беше издържал една прекрасна мулатка от Ню Орлеанс, не само страстна любовница, но и много образована и интелигентна. Очарователна, културна — също като този Натан.
Тук не ставаше въпрос за предразсъдъци.
Глория Самърфийлд го правеше на глупак. Тя го използваше, за да иде на Север — и не се свенеше от нищо, за да постигне целта си, даже се преструваше, че изгаря от страст по него. А през цялото това време обичаше друг мъж. Никълъс затвори очи, заслепен от дивия си гняв. Защо беше такъв глупак? Защо повярва, че Глори е нещо особено? Тя беше жена, нищо повече. А всички жени бяха еднакви. Като майка му. Като Лавиния Бонд и другите, с които се беше любил. Глория Самърфийлд се бе промъкнала в сърцето му и му се надсмиваше.
Един ден ще й отмъстя жестоко, закле се Никълъс. Ще умра, но ще й отмъстя.
Капитанът нямаше време да обмисля плановете си за отмъщение. Морето се развълнува. Задуха северен вятър, който изду платната и заплаши да разкъса въжетата. Небето се помрачи. Идеше буря.
— Мистър Пинтасъл — извика капитанът, — навийте още две платна! Вържете двойно марсовото платно! — Така площта на платната щеше да намалее с една трета.
— Тъй вярно, капитане. — Джошуа се втурна да изпълни заповедта. Вятърът се засилваше.
— Очаква ни дяволски силна буря, капитане — намеси се Макдугъл. — Познавам бурите, нали знаеш. Ти също си преживял немалко бурни нощи. Но по тези ширини идват толкова бързо, че нямаш време да скриеш глава между раменете. И са толкова силни, че направо разкъсват корабите.
Никълъс помнеше добре последната буря, която бе преживял по тези места. Пътуваше със „Старк Уинд“ с курс към Бахамите. Пред Гранд Гей корабът се счупи на две. Само половината моряци останаха живи. Златната обица, която понякога слагаше на ухото си, беше знак, че е преживял корабокрушение. Мисълта, че може да го преживее повторно, беше повече от неприятна.
— Никълъс? — Кристалният глас на Глори го стресна.
— Веднага слез в кабината си. Палубата не е сигурна в това време.
Вятърът развя полите й и разроши русите коси. Лицето й изглеждаше уморено и хлътнало.
— Боя се, че не съм добре, капитане. Мога ли да остана на палубата само за минута?
Никълъс беше готов да каже не. Искаше тя да страда, но видът й го разколеба.
— Остани до кормилото и гледай да не се пречкаш. Но не повече от няколко минути. Ако морето се разсърди, вълните ще почнат да заливат палубата.
Глори кимна. След малко се почувства по-добре и изложи лицето си на вятъра. Никога не беше виждала буря в океана. Корабът пропадаше в дълбоки ями, после се издигаше на белите гребени с височина на хълмове. Облаците се движеха с невероятна бързина и с всеки момент надвисваха по-ниско.
Джаго Дод стоеше на кормилото.
— Морето стана много бурно, мис. Най-добре е да си слезете.
Глори кимна послушно. Първо щеше да изчака Никълъс.
Той се появи едва след четвърт час.
— Мислех, че отдавна си долу.
— Тъкмо тръгвах.
— Аз ще поема кормилото, Джаго. Изпратете дамата до кабината й.
— Тъй вярно, капитане. — Джаго улови ръката й.
Глори погледна през рамо към Никълъс, надявайки се да я дари с окуражаваща усмивка, но той упорито гледаше напред.
— Дали ще се справим? — попита плахо тя, докато вървеше по тъмния коридор.
— Трудно ми е да кажа. Бурята се надигна внезапно, което е необичайно за това време на годината. Нещо не е наред. Капитанът го усети, екипажът също. Имаме добър капитан, и това е най-важното. Ако някой може да спаси „Блек Спайдър“, това е само той.
— Значи наистина сме в опасност?
— Още не, но по всичко личи, че бурята ще бъде страшна.
— Благодаря, че бяхте честен с мен, Джаго.
— Никога не съм могъл да лъжа, мис Глори. Но не искам да се тревожите излишно. „Спайдър“ е стабилно корито, а капитанът е дяволски добър моряк. Съветвам ви да вържете здраво всички предмети в кабината и да се помолите на всемогъщия да не ни забрави в морето.