— Обещавам ви, Джаго — усмихна се Глори. — А вие ще внимавате за Никълъс, нали?
— Той ми помогна, нали така? Джаго Дод никога не забравя такива неща. Постоянно ще го наблюдавам.
— Още веднъж ви благодаря, Джаго. — Глори влезе в кабината си и започна да събира вещите си.
10
На палубата Никълъс, Мак и Джошуа следяха загрижено промяната на времето.
— Джош — заповяда Никълъс, — слезте и се опитайте да поспите. Чака ни дълга нощ. — После се обърна към Мак: — Навийте добре марсовото платно. — Така между мачтите останаха само предните и задните щагови платна, които поддържаха кораба в равновесие и трябваше да му попречат да се обърне с широката страна към вятъра и да полети пред бурята.
— Тъй вярно, капитане. — Мак се затича да изпълни заповедта. Лицето му издаваше сериозна загриженост.
Дойде време за вечеря. Но вятърът беше толкова силен и корабът се люлееше толкова застрашително, че моряците получиха само корабни сухари и пиха студена супа.
Никълъс стоеше на кормилото до Джаго, устояваше с мъка на поривите на вятъра, които насълзяваха очите му, и се взираше във водата, която се издигаше към палубата. Едно от щаговите платна се разкъса шумно на две половини и се отдели от реята; платното на фокмачтата се откъсна, последва го и платното на големия марс. Парчетата се завъртяха няколко пъти над палубата, после паднаха във водата и изчезнаха между белите гребени на вълните.
— Свалете рейте на брамстенгата — заповяда Никълъс, надявайки се да намали натиска върху мачтите. Краищата на прътовете, за които закрепваха платната, се потапяха в морето при всяко накланяне на подветрената страна. — Отвържете шамандурите.
Мъжете едва успяха да минат през задяната палуба, за да изпълнят капитанските заповеди. Джаго отчаяно се стараеше да не загуби контрол над кормилото.
— Свалете горния брам — заповяда Никълъс, докато следващата вълна нахлуваше на палубата. Когато мъжете се справиха успешно, той заповяда да свалят и самата брамстенга.
Междувременно дупките между вълните станаха толкова дълбоки, че корабът се спускаше като по пързалка, а после с мъка се катереше по страшната водна стена от другата страна. Корпусът се тресеше и скърцаше пронизително в отчаяна борба с водната стихия. Огромни вълни плющяха върху палубата.
— Гълтаме вода, капитане — съобщи Мак. Трябваше да крещи, за да се пребори с оглушително виещия вятър. — Моряците изпомпват, но не могат да се справят.
Никълъс отиде да види помпите. При гледката, която се разкри пред очите му под палубата, кръвта във вените му замръзна. Товарът се беше разпилял на всички страни, защото въжетата не бяха устояли. Навсякъде в трюма се търкаляха сандъци и бъчви и се удряха оглушително в стените. Между гредите зееше дупка, през която нахлуваше морска вода. Няколко мъже трескаво запушваха процепа с кълчища и парчета дърво, други изпомпваха водата.
Никълъс остана долу само минута. Мястото му беше на палубата. Върна се тъкмо навреме, за да види как третата мачта се счупи като сух клон на дърво.
— Внимание на палубата! — изрева гръмогласно той, като не забрави да сложи ръце около устата си. Младият матрос, който въпреки заповедта му беше пуснал Глори на сушата, избегна умело връхлитащата вълна, която щеше да го помете зад борда, и се ухили безстрашно на капитана. Никълъс усети как от сърцето му падна камък.
Облекчението беше краткотрайно. „Блек Спайдър“ беше осъден на гибел. Най-важната задача на капитана беше екипажът да напусне кораба с лодките и всички да оцелеят.
— Пригответе лодките, Джош.
— Капитане?
— Нямаме друг избор. Намираме се близо до Хатерас. Моряците да потеглят право към сушата. Така ще имат най-голям шанс.
— Тъй вярно, сър.
— Пуснете слугата от затвора. Аз ще се погрижа за момичето. Джошуа кимна и хукна да даде необходимите заповеди.
Глори се беше вкопчила в койката и се молеше пламенно корабът да не потъне. Стомахът й се присвиваше болезнено при всяко хлъзване на кораба в морските дълбини; вече няколко пъти беше повръщала. Умираше от страх и не смееше дори да стъпи на пода. Шумно чукане по вратата я изтръгна от мрачните мисли. Едва намери сили да изтича до вратата и да вдигне тежкото резе. В коридора стоеше Смути.
— Слизаме от борда, мис Глори. Капитанът ще дойде да ви вземе след една минута. Вземете някоя и друга дреха, само колкото можете да носите.
Преди да е успяла да го разпита, той изчезна. Тласкана от панически страх, Глори изхвърча от кабината. Натан беше затворен в мъничката килия под палубата. Трябваше веднага да го освободи. Дано не беше закъсняла!