Никълъс стисна раменете й в желязна хватка и я раздруса с все сила.
— По дяволите, Глори, това е последният ни шанс!
— Не мога да плувам. — Отговорът прозвуча толкова тихо, че Никълъс едва го чу през бученето на вятъра.
— О, не! — простена измъчено той. — Можеш да играеш билярд, а не можеш да плуваш!
Ядната забележка събуди жизнеността й.
— Простете, капитан Блекуел — отвърна хапливо тя. — Когато се качих на кораба ви, нямах представа, че ще се наложи да плувам за живота си.
Капитанът неволно се усмихна.
— Е, добре, ще опитаме нещо друго. — Той претърси с поглед полуразрушената палуба. — Ще направим сал от тези три бъчви, ще се вържем за тях и ще скочим в морето. — Не можа да й каже, че нямаха начин да управляват примитивния сал. Не искаше да увеличава ненужно страха й.
— Как да помогна?
— Стой на мястото си и се дръж здраво. Не искам да полетиш през релинга, преди да си свърша работата.
Никълъс се зае за работа. Завърза бъчвите с най-здравия моряшки възел, който беше научил от Мак. Глори се вкопчи в мачтата, борейки се с всяка нова вълна, като се опитваше да не мисли как ще се озоват в разяреното море с тази нестабилна лодка.
Никълъс се справи бързо и я повика.
— Хайде! Колкото повече чакаме, толкова по-лоши шансове имаме. — Той завлече бъчвите да релинга, който непрекъснато се потапяше във водата, и Глори се покатери отгоре. Никълъс я върза с въже през кръста, завърза другия край за бъчвата и остави част от въжето свободно около бъчвите, за да имат за какво да се държат.
— Каквото и да правиш — обясни настойчиво той, — старай се да не падаш във водата. Ако все пак ти се случи, не изпадай в паника. Не забравяй, че си вързана за сала. Ако бъчвите се преобърнат, което се надявам да не стане, трябва да излезеш на повърхността и да се покатериш от другата страна.
Глори го погледна ужасено. Никога не беше стъпвала във вода, по-дълбока от тази във ваната. Стисна здраво въжето, осъзнала, че въпросът е на живот и смърт. Никълъс се покатери до нея, също вързан с въже през кръста.
Глори увисна с цялата си тежест на въжето, когато следващата огромна вълна се издигна над отсрещния релинг. Водната стихия помете палубата. Глори изпищя и малкият сал бе понесен от водната стена към морето. Силната ръка на Никълъс я хвана за рамото и й вдъхна необходимата сила, за да не се пусне. Тя задържа въздуха, докато дробовете й запариха, не издиша дори когато преминаха водната стена. Помоли се на небето да им дари кратка и безболезнена смърт и устоя на мъчителното желание да диша, докато салът изскочи от водата като тапа. Едва тогава напълни дробовете си с тежкия, влажен въздух.
Заля ги следващата вълна и церемонията се повтори, но този път секундите под вода минаха по-бързо.
Легнал върху бъчвата и с парче дърво като гребло, Никълъс правеше всичко възможно да насочи лекия сал към чакащата лодка. Ала течението ги носеше в друга посока.
— Не мога ли да ти помогна с нещо? — изкрещя Глори.
— Само се дръж здраво. — Даже в този миг му се дощя да я удуши, че го бе измамила така подло, но си обеща да почака, докато стигнат на сигурно място. Хвърли кратък поглед към измокрената до кости жена, само по бельо, която плуваше на бъчвата до него. Изглеждаше прекрасна дори в този вид, изпълнена със смъртен страх. Изведнъж Никълъс изпита див страх за нея и заработи като бесен с импровизираното гребло.
— Следвайте го, момчета — заповяда Мак. Моряците напрягаха всичките си сили да гребат в посоката, където беше изчезнал лекият сал на капитана.
— Стига, Мак. — Джошуа Пинтасъл сложи ръка на рамото на стария шотландец. — Не ги виждаме от часове. Нямаме представа къде да ги търсим. Той също не знае къде се намира. Щом просветне, ще се опита да плава към Хатерас. Вятърът и без това ги носи в тази посока. Ако салът издържи, двамата имат голям шанс да оцелеят. Ние също трябва да оживеем, Мак. Мъжете са уморени. Трябва да стигнем до сушата.
Мак го погледна сърдито и се приготви да възрази. Беше готов да търси капитана си до последно. Знаеше, че и Никълъс щеше да стори същото за него. Но трябваше да мисли и за другите. Сега най-важното беше екипажът да оцелее.
— Тъй вярно, мистър Пинтасъл. — Макар че сърцето му тежеше от болка, Мак заповяда на мъжете да се насочат към сушата. През това време той продължи да претърсва с поглед развълнуваното море. Не видя нищо, но беше уверен, че капитанът е някъде на запад и ако успееше да запази малката си лодка от потъване, непременно щеше да стигне до някакъв бряг.
Часовете минаваха отчайващо бавно, безкрайно дълги. Накрая останаха само болката в мускулите и парещите дробове. Глори стискаше дебелото въже с такава сила, че пръстите й се сковаха и вече не можеше да ги движи. Двамата с Никълъс не си говореха, за да не хабят излишно силите си. Накрая потънаха в сън, който приличаше по-скоро на безсъзнание; когато отново се събудиха, морето изглеждаше много по-спокойно. Салът се носеше под безоблачно небе, слънцето пареше полуголите им тела.