— Не, аз не, но…
— Тогава или ще ядеш змия, или ще гладуваш. — В думите му прозвуча неприкрито задоволство.
— О, боже — прошепна Глори и седна до него в пясъка.
Когато змията се опече, той й протегна шиша и тя се съгласи да хапне малко за опит. Никълъс й отряза доста голямо парче с моряшкия нож, който винаги висеше на колана му. Нахрани се с апетит и даже си облиза пръстите. Глори отхапа късче, но не посмя да го преглътне. Всъщност вкусът не беше лош, но при мисълта, че яде месо от змия, стомахът й се преобърна и тя се задави.
— По-добре да почакам до утре, ако нямаш нищо против — заяви сухо тя. — Може би някой от двама ни ще успее да хване риба.
— Както желаеш — отвърна равнодушно той. Излегна се в пясъка, покри очи с ръка и моментално заспа.
Измъчвана от глад, Глори напразно се опита да заспи. Звездите светеха ярко, лекият морски бриз държеше надалеч москитите, но тя се мяташе неспокойно и не можеше да затвори очи. Земята беше корава и неудобна, имаше чувството, че цялото й тяло е покрито с пясък. Замисли се за Натан и се запита дали беше оцелял и какво правеше сега. Не, той със сигурност беше жив, иначе тя щеше да го усети. Двамата бяха толкова близки. Глори въздъхна, обърна се настрана и най-после заспа.
Никълъс се събуди рано и се запъти към по-големия остров. Имаше нужда от баня, бръснач и добра храна. Когато мина през блатото, видя, че късметът му е проработил. През нощта течението беше донесло на острова разни неща от товара на „Блек Спайдър“ По пясъка се виждаха сандъци и кутии, въжета и парчета от мачти, куфари, моряшки сандъчета. Капитанът се усмихна доволно. Щом си разчистеше сметките с покварената малка блондинка, щеше да я доведе тук и да й построи убежище, в което да живеят приятно и удобно. Но дотогава щеше да се наслаждава на отмъщението си и да се погрижи момичето да се чувства колкото се може по-зле.
Той си припомни как изглеждаше тя тази сутрин и потръпна. Полата й се беше вдигнала до бедрата, русата коса почти закриваше лицето. Гладката кожа беше цялата в пясък и изглеждаше грапава. Глори беше изтощена и гладна и макар че се опитваше да не излиза на слънце, кожата й беше зачервена и сигурно я болеше. Изглеждаше мръсна, изтощена — и невероятно красива. Трябваше да стисне здраво зъби, за да не се нахвърли отгоре й като дивак.
Никълъс остана цяла сутрин на острова, опитвайки се да събере достатъчно здрави въжета, за да направи капани за зайци. После се окъпа и се обръсна с ножа си. В първия капан се хвана малка сива катеричка и той я уби безмилостно. Одра я, разпали малък огън, опече я и се нахрани до насита.
Когато се върна на острова, усети угризения на съвестта. Глори беше влязла в морето и се опитваше да лови риба с парче плат, на което беше закрепила един от фуркетите си.
— Имаш ли добър улов? — попита саркастично той.
— Имам слънчево изгаряне — отговори весело тя и той се усмихна, впечатлен от смелостта й.
— Донесох ти чайка. Надявам се да те засити.
Глори простена измъчено и захвърли въдицата. Беше пъхнала полата между краката си и целите й прасци бяха разголени. Никълъс усети познатото теглене в слабините. По дяволите, това момиче беше самото изкушение! Дано не се размекне през следващите дни.
Усмихвайки се скришом, той се запъти към водата.
— Нямаш стръв — установи надменно той. Свали ботушите си и навлезе в морето. Глори го погледна виновно и отново хвана въдицата. През това време той разрови пясъка с ножа си, намери няколко мидички и счупи черупките им. Взе ръката на Глори и пъхна в шепата й хлъзгавите миди.
— Вземи ги. Мисля, че ще ти стигнат.
Усетила слузестата маса, Глори изпищя и захвърли мидите далече в морето. Никълъс избухна в подигравателен смях.
— Ти май изобщо нямаш представа как се лови риба.
— Върви по дяволите, Никълъс Блекуел. Ако не бях убедена, че греша, щях да се закълна, че се наслаждаваш на всеки миг, който прекарваме тук.
— Стига толкова риболов — подкани я той. — Да вървим на брега. Ще ти направя нещо за ядене.
11
Никълъс се върна в примитивния лагер, разпали огън и приготви на Глори „вкусно“ ядене от печена чайка.
Тя се пребори доста успешно с жилавото месо. Сдъвка достатъчно, за да не изпитва глад — а той през цялото време се преструваше, че му е много вкусно. Сочната печена катеричка, която беше изял преди малко, щеше да го държи сит до следващото утро.
— Отивам да се окъпя и да си измия косата — оповести Глори, след като се нахрани. — Вярно е, че водата е солена, но все пак е по-добре, отколкото да съм цялата в пясък.
— Не влизай навътре — предупреди я Никълъс. — По това време на годината има акули.