— А ти, Глори, без съмнение си най-вкусната хапка на целия остров. Внимавай, иначе ще вечерям с теб вместо с някоя чайка.
Глори пламна от смущение. За първи път след спасението на острова й показваше, че изпитва нещо към нея. Без да каже дума, тя разтърси възмутено глава и се отдалечи към другия край на брега. Събра цял наръч клони и едва тогава се върна на мястото, което беше определила за убежището.
— Желая ти приятна работа — кимна й сухо Никълъс. — Аз имам намерение да поплувам.
Очите й се разшириха.
— Ами акулите? Какво ще правим, ако ти се случи нещо?
— Ще се постарая да не ме изядат. — Той се запъти към водата, изувайки ботушите. Дългите, загорели от слънцето пръсти се заеха с връзките на панталона.
Глори не можеше да откъсне очи от ръцете му. Без да се срамува, той свали панталона си и влезе гол във водата. Дългите крака, тесните хълбоци и мускулестият задник привличаха погледа й като с магия. Белезите по гърба я подразниха и тя отново се запита как ли ги беше получил. Когато водата му стигна до корема, той се обърна. Глори сведе глава, но изчервяването я издаде и Никълъс безмилостно се изсмя на смущението й.
— Няма ли да дойдеш и ти? — извика той. — Обещавам ти да гоня акулите.
Толкова й се искаше да се отзове на поканата! Можеше да измие косата си и да се отърве от досадния пясък. Не, Глория Самърфийлд за нищо на света не можеше да влезе във водата с гол мъж!
— Не, благодаря — отговори сковано тя и се зае с убежището си.
Нямаше представа откъде да започне затова реши първо да накъса ивици от полата си. След това нареди донесените клони и започна да ги връзва колкото може по-здраво. Избра място между две дървета и започна да реди клоните. Само да имаше малко въже и две-три одеяла! Тя въздъхна примирено и продължи да връзва клоните.
Свърши едва когато се здрачи. Пръстите й бяха схванати и изранени, гърбът я болеше непоносимо. Никълъс я бе наблюдавал отдалеч. Тя го проклинаше все по-ядно. Като забеляза развеселената му физиономия, се помоли тази нощ вятърът да не премине в буря. Нямаше да отстъпи на капитана и сантиметър от убежището си.
Вятърът наистина се усили. Убежището й се разлетя на всички посоки, като че не беше от клони, а от сламки, и Глори се разплака от яд. Никълъс спеше наблизо и изобщо не се събуди. Уморена и обезкуражена, тя заспа късно. На следващата сутрин капитанът я събуди за закуска от жилави миди — обясни й, че не намерил нищо друго. Глори хапна, колкото можа, и отново се зае с убежището си. Той я наблюдаваше отстрани, но този път с повече интерес.
Злобата му беше отлетяла. Вече трети ден следеше внимателно спътницата си; очакваше, че тя ще се откаже още при първата трудност, но тя не преставаше да го смайва. Задоволи се с локвата сладка вода, яде от всичко, което той й носеше, изобщо държа се много по-добре от повечето хора в такава ситуация. Съвестта го мъчеше все по-силно.
Беше останал на негостоприемното островче цял ден повече, отколкото възнамеряваше. Момичето изглеждаше окъсано, мръсно и изтощено до крайност. Той очакваше тя да се хвърли в краката му, да се разплаче и да го умолява да се грижи за нея. Само че събитията не се развиха според плана му. Глори нямаше да се предаде. Нямаше да дойде при него смирена и покорна. А той нямаше да понесе още дълго да я гледа как страда.
До следобеда тя успя да си издигне ново убежище. Дантелените крайчета се развяваха от вятъра и Никълъс беше възхитен от богатото й въображение и решителността да се справи сама.
Точно когато Глори завързваше последния клон, той забеляза в близост до блатото движение, което прикова вниманието му. Обърна се и видя острите бивни и злобната муцуна на диво прасе, което претърсваше храсталаците за единствената локва със сладка вода. В този момент животното подуши следата. Никълъс видя раненото рамо, от което течеше кръв, и се уплаши не на шега. След секунди животното сведе глава и се втурна право срещу младата жена, която седеше зад боровете.
— Глори! — изкрещя Никълъс, извади ножа си и се втурна като бесен към нея. Тя видя дивата свиня, изпищя и скочи на крака. Очите й се разшириха от страх. Хвана с две ръце полата си и се затича към Никълъс. Той я улови и я издърпа настрана само миг преди свинята да стигне до тях. След това се извъртя рязко, за да избегне удара на бивните, и заби ножа си в гърба на животното. Дивата свиня изхърка, заквича и се втурна към убежището на Глори. Боровите клони се разлетяха на всички страни; кръв напои клоните и дантелените въженца.
Никълъс извади ножа от гърба на побеснялото животно и отново го заби, този път в шията му, точно зад черепа. Глиганът започна да бие диво около себе си, разрови земята, стъпка безмилостно навързаните клони и най-после падна настрана. Борбата със смъртта продължи още няколко минути. Дори в самия си край глиганът продължи да ръмжи ядно и да рита към противника.