— Чувствам се поласкан, Джулиън. Повече, отколкото предполагате. Но аз не съм от хората, които се задържат дълго на едно място. Живея от ден за ден. През повечето време съм в морето. Що за живот е това? Как би се чувствала дъщеря ви със съпруг като мен?
— Не е нужно да прекарвате толкова време в морето. И двамата го знаем. Имате чудесни имения на Север. Крайно време е да се ожените и да си създадете дом.
— Да приема ли, че и дъщеря ви счита това за добра идея?
— Глори ще побеснее, ако узнае, че съм произнесъл думата „женитба“. Ваша грижа е да я ухажвате и да я заведете пред олтара. Аз исках само да ви уведомя, че ако се интересувате от нея, имате благословията ми.
— Никога не съм помислял да се оженя. Вие го знаете по-добре от всеки друг.
— Миналото не винаги се повтаря, Ник. Само защото бракът на баща ви се провали, това не означава, че и вашият ще бъде неуспешен.
— А какво ще кажете за себе си, Джулиън? Щастлив ли е бракът ви?
Между веждите на възрастния мъж се вряза бръчка. Той въздъхна и отмести поглед.
— Бракът ми с Луиза беше уреден. За съжаление решението не се оказа щастливо нито за нея, нито за мен. Имаше време, когато обичах до полуда една жена… — Той се потопи в миналото и погледът му се замъгли. — Ако Хана беше станала моя съпруга, щях да бъда най-щастливият мъж на земята. — Бръчката изчезна, изгладена от спомена за щастливото минало, за догарящия огън в малката къщичка и за Хана, която лежеше в обятията му в тясното желязно легло. Когато покрай тях минаха шумно смеещи се младежи, мислите му неохотно се върнаха в настоящето. Той погледна умолително Никълъс. — Помислете за това, момчето ми, нищо повече не искам от вас. Но, за бога, не казвайте нито дума на Луиза и Глория! Сигурно ще ми откъснат главата.
Никълъс се засмя развеселено.
— Разбира се, ще запазя тайната. Още веднъж ви благодаря за комплимента, но се боя, че съм станал заклет стар ерген. Не харесвам особено разглезените млади дами.
Джулиън се усмихна знаещо.
— Елате с мен. Мисля, че е време да се запознаете с почетния гост.
2
Джулиън заобиколи танцуващите и си проби път до отсрещния ъгъл на помещението, където беше дворът на Глория. Никълъс трябваше да признае, че тя е невероятна красавица, съвършена във всяко отношение. Жена, която беше годна само за леглото, но иначе щеше да му досажда до смърт.
Той огледа събралите се около нея елегантно облечени младежи. Възбудените им лица го разгневиха. Според него беше недостойно мъжете да се правят на глупаци заради една жена — колкото и красива да беше.
Като видя как младежите угодничат и се подмилкват като кученца, косите на тила му настръхнаха. Вероятно и тя щеше да стане като Лавиния и другите жени, които познаваше: безчувствена, егоистка, с моралните скрупули на пристанищен плъх. Той усети, че беше решен да не я хареса още преди да му я представят официално.
Никълъс мина с високо вдигната глава покрай групите разкошно облечени дами, следвайки Джулиън по пътя към дъщеря му. Многото изпълнени с надежда, а понякога и открито подканващи, погледи от обилно гримирани очи не убягнаха от вниманието му. Когато двамата мъже наближиха ъгъла, повечето младежи отстъпиха настрана и освободиха пътя до момичето в бяло. Един последен строг поглед от страна на Джулиън накара и красивия кестеняв мъж — очевидно най-пламенния обожател — да се отдръпне към бюфета.
— Глори, искам да ти представя капитан Блекуел. Никълъс, дъщеря ми Глория.
Младата дама протегна стройната си ръка и капитанът се поклони леко, преди да вдигне пръстите в бяла ръкавица към устните си. Макар че беше галантен, жестът беше неискрен и Глори неволно се запита защо.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас, сър — проговори сериозно тя. Баща й отдавна възхваляваше пред нея добродетелите и уменията на капитана.
— Удоволствието е изцяло мое, мис Самърфийлд, уверявам ви — отвърна Никълъс. Тъмните му очи пробягаха по тялото й с такова безсрамие, че бузите й пламнаха от смущение.
— Татко много често ми е разказвал за вас — продължи тя, без да издърпа ръката си от неговата. — И винаги говореше с възхищение. Но трябва да призная, капитане, че очаквах да видя много по-стар човек.
— Съжалявам, че ви разочаровах — усмихна се той.
Много добре знае, че не съм разочарована, каза си сърдито Глори. Никълъс Блекуел беше безсрамно красив, имаше остро изсечено лице, черни къдрици и тъмен тен, който му придаваше прилика с южняк. Но Глори знаеше, че дедите му са англичани и френски креоли. Черният вечерен костюм обгръщаше безупречно силното тяло, подчертаваше широките рамене и седеше съвсем гладко на тесните хълбоци и дългите мускулести крака.