— Господи, как те желаех — прошепна дрезгаво той.
Тя отново се опита да го отблъсне, но в жеста й нямаше решителност. Той завладя устните й и потопи език дълбоко в устата й. Възбудата заливаше тялото й на могъщи вълни и Глори се притисна към него. Забрави страховете си, изтри съмненията. Искаше само да се наслаждава на милувките му. Тялото й беше напрегнато до болка и се разкъсваше от желание. Предпазливо, за да не я притесни с тежестта си, той се отпусна върху нея и раздели бедрата й с коляно.
Беше му трудно да се владее. Искаше да проникне устремно в нея, да я завладее без остатък. Усети, че всяка фибра на тялото й е напрегната и разбра, че и тя желаеше същото. Плъзна се бавно в нея, докато усети препятствието, което не беше очаквал. Тя беше още девствена — това го накара да изпита угризения на съвестта и в същото време го зарадва.
— Сега ще те заболи малко — обясни тихо той, след като успокои разбунтуваната си съвест. — Но после ще бъде прекрасно, обещавам ти.
Глори се отдръпна и на лицето й се изписа страх.
— Никълъс? — попита с треперещ глас тя.
— Имай ми доверие — помоли дрезгаво той.
И тя му се довери. Обви с ръце шията му, притисна се до него, потърси устата му и отвори устни, за да даде път на езика му. Той мушна ръце под хълбоците й и проникна в топлата утроба. Целувката му задуши болезнения вик. Една сълза се спусна по бузата й и стигна чак до вдлъбнатинката под гърлото.
— Добре ли си, мила? — попита той и се отдръпна, докато болката отслабне.
— Да, да — прошепна несигурно тя.
Никълъс се притисна отново към нея и се задвижи в бавен, предпазлив ритъм. Глори забрави болката, забрави света около себе си — остана само мъжът, който я държеше в обятията си. Инстинктът й подсказа, че трябва да се задвижи в ответен ритъм и тя започна да отговаря на тласъците му.
Никълъс ускори движенията си, мускулите на гърба му се напрегнаха, по челото му заблестяха капчици пот. Тласъците му станаха мощни и бързи и Глори усети как се извисява към небето. Обзе я могъщо, застрашително със силата си чувство, но преди да е открила какво е, Никълъс бе разтърсен от мощна тръпка, за миг застина над нея, после въздъхна облекчено и се претърколи настрана. Привлече я към себе си и я настани на рамото си. Очите му останаха затворени, докато дишането му се успокои.
Глори се надигна леко, прокара пръст по линията на брадичката му и се запита какво би трябвало да направи, за да получи още целувки. Искаше й се и тя да се отпусне като него. Когато пръстите му помилваха гърдите й, тя се стресна, сякаш я беше опарил, и чу тихия му смях.
— Разочаровах те. Съжалявам. — Ироничната усмивка издаваше, че се шегува. — Толкова отдавна те желая, че не можах да издържа.
— Нима нещо толкова прекрасно може да бъде разочароващо? — попита тя, пренебрегвайки повика на тихия вътрешен глас, който й напомняше, че интимности се разменят само в леглото и че жените не бива да изпитват задоволство от секса. Вместо това погледът й се впи в блестящите светлосиви очи, после се спусна смело към гърдите и стигна чак под пъпа. Червенина обля бузите й, когато видя отпуснатия член, прибрал се в гнездото си от къдрави черни косъмчета.
Глори побърза да отвърне глава, но забраненият обект вече бе започнал да набъбва.
Никълъс се изсмя гърлено. Устата му помилва дланта й, зъбите захапаха малкото пръстче. Глори усети как в тялото й отново пламва желание. Стомахът й се сви, сърцето й се качи в гърлото. Тя го погледна в лицето и видя колко жадни и тъмни бяха станали очите му.
— Сега е твой ред — заяви той и преди да е успяла да попита какво означава това, устата му завладя нейната. Той се претърколи върху нея и я притисна в меката трева. Топлият влажен език заигра с нейния. Глори простена сладостно и по вените й отново се разля горещина.
Този път Никълъс не беше толкова нежен, искаше повече. Разпали в нея огън, който засенчи всички досегашни преживявания. С всяко движение, с всеки тласък магията ставаше по-силна. Тя се извиваше под него, отговаряше на тласъците му с дива отдаденост — докато екстазът се отвори като цвете в тялото й и изпусна фойерверк от непознати сладостни усещания, които замаяха сетивата й. Тя изкрещя името му, вкопчи се в него и той я последва в освобождаването.
После двамата дълго лежаха в меката трева. Глори не можеше да повярва в случилото се; Никълъс излъчваше спокойно задоволство. След време отново се любиха; накрая Никълъс я отнесе в хладното езерце.
— Как се чувстваш? — попита той и я потопи във водата.
Тя си припомни, че веднъж вече я бе попитал.
— Като котка на прозореца — отговори тя и се усмихна, защото не искаше той да забележи, че изпитва угризения на съвестта. — Като че току-що съм си изблизала сметаната и се припичам на слънце върху меката си възглавница.