Никълъс избухна във весел смях. Глори го погледна изненадано. Та той почти никога не се смееше!
— Би трябвало да го правиш по-често — каза тя, когато излязоха от водата.
— Кое?
— Да се смееш. — Двамата седнаха на слънце, за да изсъхнат, после облякоха чистите сухи дрехи. След като бе измила пясъка от тялото си, Глори се наслаждаваше на оскъдната си премяна, макар да й се виждаше неприлична. Никълъс беше само с панталон. Беше й много приятно да следи играта на твърдите мускули при всяко движение. Харесваше и махагоновия блясък на лицето му. Очевидно любимият й се чувстваше добре в тази примитивна обстановка.
Тя направи няколко опита да разреши русата си коса с пръсти, но напразно. Най-сетне Никълъс я хвана за ръката и я отведе на брега на морето.
— Ела, ще ти покажа нещо.
Тя тръгна след него по едва видимата пътека, където си играеха катерички, но когато забеляза дузините сандъци и куфари, нахвърляни по брега, спря като вцепенена. Това беше цяло богатство! Засмя се въодушевено, втурна се към сандъците и започна да отваря капаците. Одеяла и инструменти, брашно, кафе, солено месо и какво ли още не! Няколко сандъка бяха пълни със захар от Барбадос.
— Има и един сандък с портокали — проговори Никълъс зад гърба й. — Имаме достатъчно въжета, платна, мисля, че ще намерим и гребен. Всъщност имаме всичко, от което се нуждаем освен дрехи. — Той се ухили. — Но за дрехите няма да се тревожим, поне засега.
Глори усети как бузите й пламнаха, но когато погледна отново към сандъците, лицето й стана сериозно.
— Кога откри всичко това?
Никълъс се извърна настрана. Явно се стараеше да избегне погледа й.
— Тази сутрин — отговори той и се укори, че не намери смелост да й каже истината. Ала мисълта, че тя ще престане да му вярва, след като само преди час му се бе отдала с душа и тяло, беше непоносима.
Той не умее да лъже, каза си Глори. Веднага бе разбрала, че е намерил съкровището още преди няколко дни. Усети как в гърдите й се надига гняв. Изпита диво желание да го удари, но в следващия миг си припомни как я бе спасил от глигана и как се любиха. Не можеше да му се сърди. Щом той можа да й прости, че заради нея попадна на това забравено от бога местенце, тя също беше длъжна да му прости, че я бе оставил да гладува.
Всъщност аз го обичам толкова силно, че съм готова да му простя всичко, призна си неохотно тя.
Усмихна му се и мрачното му лице се разведри.
— Няма ли да ми обелиш един портокал? — попита тя. — Умирам от глад.
Никълъс веднага отвори сандъка и изпълни молбата й. Силният цитрусов аромат напълни устата й със слюнка. Когато той й подаде портокала, пръстите им се докоснаха и по гърба й пролази сладостна тръпка. Тя раздели плода на две половини и му подаде едната. По пръстите й потече сладък сок. Никълъс ги облиза и очите му отново потъмняха.
— Най-добре е да си направим убежище — предложи той, — преди да се посветим на друго.
Намекът беше недвусмислен и Глори се изчерви.
— Но първо искам още един портокал.
Никълъс побърза да го донесе и обели.
— Тази вечер ще ти сготвя най-вкусното ядене, което някога си опитвала — обеща той и в гласа му имаше разкаяние.
Глори се засмя.
— Дано само не е пак чайка — подразни го тя.
След като направи удобна постеля в близост до езерцето, Никълъс се върна на островчето и одра глигана. Изкопа яма на брега, напълни я с камъни и сухи дърва, наряза месото на големи късове и го покри с втори пласт дърва. Между инструментите намери няколко тенджери и една метална чаша. Почисти съдовете с пясък и слезе на брега, откъдето се върна с цяла тенджера миди. Салата от крехък кресон, който растеше в изобилие на брега на езерцето, попълни менюто.
Глори похвали многословно готварското му изкуство и яде, докато вече не можеше да диша.
— Ако продължаваш да се тъпчеш така, ще напълнееш — пошегува се Никълъс. — Но пък ще ми осигуриш повечко плът, която да любя.
Глори го погледна очаквателно. Пламенно се надяваше и той да се е влюбил в нея поне мъничко. За кой ли път се запита дали възнамеряваше да се ожени за нея. Сигурно нямаше да я прелъсти, ако намеренията му не бяха честни. Двамата бяха сами на този остров, тя беше напълно зависима от него, и той го знаеше. Освен това беше приятел на баща й. Много й се искаше да го попита, но Никълъс Блекуел не беше от мъжете, които се поддаваха на влияние. Щом му дойдеше времето, щеше да й съобщи намеренията си. А междувременно щяха да се любят до насита. Глори беше твърдо решена да се наслади на всяка минута, която им беше дадено да прекарат заедно.