— Утре ще ти построя убежището, което желаеше — обеща Никълъс.
— Как така промени мнението си? — попита хапливо Глори, припомнила си пренебрежителните му забележки.
Никълъс отново избегна погледа й.
— Стигнах до убеждението, че имаш право, нищо друго.
Глори не продължи да го разпитва. През нощта се любиха под звездите и тя беше толкова щастлива, че й се плачеше. Никълъс чувстваше същото. Двамата заспаха прегърнати. Ръката му остана на рамото й през цялата нощ, за да не й позволи да се отдалечи.
На острова имаше много дивеч, навсякъде растяха див лук, кресон и други диви зеленчуци. Убежището, което изгради Никълъс, се превърна в малка покрита колиба. Трябваха му два дни, за да я построи, но когато свърши, разполагаха с чудесно жилище, което предлагаше защита от слънце, вятър и пясък. Продължиха да готвят навън. Подът на колибата беше настлан с борови иглици и покрит с няколко одеяла, така че имаха широко и удобно легло. Едно легло, каза си смутено Глори. Явно Никълъс нямаше намерение да спазва основните правила на приличието. Тази мисъл затвърди убеждението й, че той възнамерява да поиска ръката й. Ако не беше толкова загрижена за Натан, тя щеше да се наслаждава на райско блаженство.
Двамата седяха до огъня и пиеха утринното си кафе от единствената чаша, когато Никълъс предложи да я научи да плува.
12
— Какво ще кажеш? — настоя той. — Няма да те оставя нито секунда сама.
— Не знам… Защо не утре? — Тя отмести поглед.
— Защо не веднага?
— Аз… малко се страхувам от водата. — Тя усукваше изтънелия плат на фустата си. — Виж, аз не съм дивачка. Като момиченце предпочитах да си играя с куклите, вместо да лудувам навън. Харесвах ездата, от самото начало бях въодушевена и не се наложи татко тепърва да ме убеждава. Но това беше друго…
— Ами билярдът? — подразни я той. — Не бих го нарекъл типично женско занимание.
— Идеята беше на татко. Никога не би ми хрумнало да се занимавам с толкова мъжка игра. — Тя се обърна към него и го погледна пронизващо. — А какво ще кажеш за себе си? — попита тя с надеждата да забравят темата плуване. — Какво обичаше да правиш, когато беше момче?
Никълъс се усмихна снизходително и Глори разбра, че не беше успяла да го измами.
— По цял ден бях зает с баща си — призна тихо той. — Всъщност не съм имал истинско детство. — Той разрови догарящия огън и в топлия утринен въздух затанцуваха снопове искри. — Той пиеше, за да забрави изневярата на мама. После пиеше, защото не можеше да понася мърморенето на мащехата ми. Освен това се измъчваше от угризения на съвестта, че й позволяваше да се отнася зле с мен. Тя ми измисляше всевъзможни провинения, за да ме наказва. Веднъж каза на татко, че нарочно съм стъпкал цветята й, макар да знаеше, че играех на верандата и паднах. Затвори ме в стаята ми за два дни без ядене, само с кана вода.
Глори помилва бузата му. Беше щастлива, че е започнал да й се доверява.
— Вечер си лягах и се молех мащехата ми да умре и с татко отново да бъдем свободни — продължи Никълъс. — Заедно с това се чувствах виновен, че желая такива ужасни неща.
Глори усети как очите й се напълниха със сълзи. Представи си малкото момче, лишено от майчина любов. Дощя й се да го прегърне, да се притисне до него, за да отнеме част от болката му. В същото време беше горда, че той й се доверява, разкрива пред нея какво става в сърцето му.
— Мак ми каза, че си избягал от къщи само на дванадесет години.
— Исках да стана моряк. — Никълъс отново разбута жарта. — Животът в морето е суров, но аз се научих да го обичам. Все още го обичам.
— Ами гърбът ти? — Тя прокара пръсти по едва видимите белези.
Никълъс я изненада с една от редките си усмивки. Очевидно изпитваше облекчение, че вече не говорят за детството му.
— Извърших същата грешка като младия матрос, който ти позволи да слезеш на сушата. Пренебрегнах заповедта на капитана. Бях млад и с гореща кръв. Скарах се с един подофицер и го предизвиках на двубой. Капитанът ни забрани да се бием. Затова проведохме двубоя през нощта и противникът ми си счупи ръката. Аз спечелих двубоя, но капитанът загуби ценен човек. Получих, каквото заслужавах — също като матроса, който ти помогна.
— Аз гледам на нещата по друг начин, Никълъс — обясни Глори. — В плантацията бичуват робите, които искат да бъдат свободни. По мое дълбоко убеждение това е несправедливо. Затова всяко бичуване ме изпълва с ужас.
— На моя кораб морякът получава бич само когато е изложил кораба и хората в него на опасност. И аз не обичам бичуването. Правя го само в краен случай. И винаги имам сериозни основания. Момчето трябваше да устои на чара ти.