Глори кимна.
— А аз трябваше да си остана на борда.
— Доколкото си спомням, ти също плати за грешката си.
Глори сведе поглед. Още се чувстваше неловко при спомена за наказанието, което й беше наложил. Никълъс беше строг, но не суров.
— Винаги ли покоряваш жените с помощта на твърдата си ръка? — попита с усмивка тя.
— Само когато е нужно. — Той отговори на усмивката й и тъмните очи отново светнаха жадно. — Отсега нататък възнамерявам да държа платната ти стегнати и здраво да стискам кормилото.
Глори се изчерви до корените на косата. Сякаш за да докаже намерението си, Никълъс я притисна в пясъка и я зацелува жадно.
— Никога не съм желал жена толкова силно, колкото желая теб — призна дрезгаво той. — Искам те всяка минута и никога не ми е достатъчно.
Глори го разбра — нали и тя чувстваше същото.
Дните на острова минаваха като в сън. Двамата се любеха, укрепваха примитивния си дом или претърсваха хоризонта за кораба, който според Никълъс трябваше да дойде скоро. Той беше подготвил огромен сигнален огън, но смяташе да го запали едва когато видеха платно.
— Никълъс? — Глори се приближи тихо и отметна настрана тежките палмови листа, които й препречваха пътя. Никълъс беше коленичил под едно дърво и приготвяше капани за зайци.
— Да, мила?
— Искам да се науча да плувам.
Мъжът се усмихна зарадвано.
— Ще ти хареса, сигурен съм.
— Ако сдържиш обещанието си, както стори миналия път, няма за какво да се тревожа.
Двамата прекараха деня в топлите води на океана и когато Глори най-после преодоля страха си — а Никълъс се закле, че постоянно ще внимава за акули, — напредъкът й беше учудващ. Тъй като й беше неприятно да плува гола, носеше тънките си памучни гащи и долната риза. Никълъс постоянно държеше ръката си под корема й, докато тя се носеше по водата с потопено лице и риташе с крака. Добре оформеното й дупе се полюляваше така изкусително, че той едва успяваше да се съсредоточи в уроците.
Тънката материя на дрехите, която във водата беше станала почти прозрачна, лепнеше на всяка извивка и засилваше мъченията му. Твърдо решен да не допусне прекъсване, той притискаше длан към твърдия й корем, преглъщаше тежко и се опитваше да гледа настрана, но очите му непрестанно търсеха изкусителните извивки. Тих стон подсказа, че е капитулирал пред желанието си. Напук на всичките й протести той я отнесе на брега и започна страстна любовна игра.
Уроците по плуване продължиха много по-късно.
Най-после Глори се научи да плува сама, но Никълъс строго я предупреди, че не бива да влиза навътре в морето. Тя се остави да я убеди, че е най-добре да плува гола, но той трябваше да й обещае, че няма да я гледа. Плуването, заяви сърдито тя, не е дамско занимание и никак не е редно да се упражнява без облекло. Днес беше един от редките случаи, когато се съгласи да плува гола. Никълъс й обеща, че ще бъде сляп и глух, тя свали дрехите си и заплува навътре в морето. Потопи русата си глава във водата и запляска весело.
Изведнъж Никълъс чу ужасен вик.
В първия миг смайването го скова. Но преди Глори да е успяла да извика втори път, той беше вече на крака и тичаше с все сила към морето. Отвори ножа си, стисна го в готовност и претърси с поглед спокойните води. Тъкмо когато щеше да заплува към нея, откри смъртоносните пипала и пихтиестото тяло на португалска медуза.
Той мушна ножа в канията, втурна се към Глори и я издърпа далече от отровните пипала на медузата.
— Никълъс? — изплака задавено тя. — Какво стана? Толкова ме боли!
— Всичко е наред — отговори той, за да я утеши. Как да облекчи болката й? Взе я на ръце и я понесе към брега. — Убола те е медуза. Португалска галера. Не се среща често по тези места. Аз… — Не можа да продължи. Погледът му не се отделяше от лицето й. Не можеше да понесе, че тя страда.
Сложи я на брега и прегледа раните й. Едната страна на тялото й изглеждаше като изгорена с нажежено желязо. По нежната кожа се преплитаха червени ивици и Никълъс се прокле задавено.
— Не биваше да те пускам сама във водата — обвини се ядно той.
Глори простена и се опита да се изправи.
— Ох… лошо ми е. — Той я държа, докато повърна цялата си закуска. Тялото й трепереше като в треска. Дано повръщането я освободи от отровата, помоли се безгласно Никълъс. — Чувствам се… така неловко — прошепна Глори.
— Не ставай глупава. Ти не си виновна. — Думите излязоха от устата му малко по-резки, отколкото възнамеряваше. Ако не беше настоял тя да се научи да плува, сега нямаше да страда. Изпълнен с разкаяние, той я отнесе до колибата, направи й постеля от борови иглици, покри я с меко платно и направи компрес на изгорените места от целебна тиня. Знаеше, че се е случвало хора да умират от убождането на португалската галера, но повечето само изстрадваха адски мъки, докато тялото изхвърли отровата.