Докато Никълъс мажеше тялото й с тиня, Глори изхапа до кръв устните си. Опита се да задържи сълзите си, но без успех. По бузите й се образуваха солени поточета.
Никълъс сложи главата й в скута си.
— Толкова съжалявам, любов моя. Можем само да чакаме, докато болката отслабне.
Тя кимна едва-едва.
— Говори ми. Разкажи ми за… за… — Тя преглътна мъчително и прокара език по сухите си устни. — Просто ми говори.
— Ще ти разкажа за Брадфорд. — Никълъс приглади косата й назад. — Той ми е брат. Син на втората ми майка. В последно време често мисля за него. — Той изтри сълзите й с трепереща ръка, но не можа да ги спре и това разкъса сърцето му. Преглътна болката си и си заповяда да продължи: — Брад учи в Харвард. Нямам представа как мащехата ми е родила такъв син. Брад е единственото, за което съм й благодарен.
Глори се усмихна. Ресниците й блестяха от сълзи, но бе позабравила болката.
— И как… изглежда… този Брад? — Трябваше да събере всичките си сили, за да не мисли за случилото се.
— По-дребен от мен, но все пак с внушителен ръст. Със светла кожа и кестенява коса — и с най-дружелюбните кафяви очи, които можеш да си представиш. Много е различен от мен. Нежен и грижлив. Всички го обичат.
— Ти също можеш да бъдеш мил — възрази със слаб глас Глори.
Никълъс поклати глава.
— Аз съм надменен, нагъл и претенциозен. Сигурно вече си го разбрала.
Глори направи опит да се усмихне.
— Гарантирам ти, че когато пожелая, мога да излъчвам известно очарование — подразни я той, — но със сигурност не съм достоен за любов.
Не е вярно, поиска да възрази тя. Аз те обичам. Но не отвори уста. Той не й беше казал, че я обича, а почтената дама от Юга никога не би признала първа, че е влюбена. Естествено една почтена дама от Юга не би живяла на самотен остров, облечена само с долна фуста, нито би позволила на Никълъс Блекуел да я люби, без да са били венчани от свещеник.
— Мисля, че често си… достоен за любов — проговори с мъка тя, при това се раздвижи непредпазливо и отново я проряза мъчителна болка. Стисна зъби, затвори очи и се вкопчи в ръката му. Ноктите й пробиха твърдата кожа.
— Спокойно, мила, не се движи. — Той повдигна леко главата й. — Ще ти направя малко бульон. Трябва да напълним стомаха ти.
Тя кимна и се обърна настрана. Би предпочела да полежи още в скута му, вместо да яде, но не посмя да му го каже.
Вечерта на петия ден Глори беше почти възстановена. Окъпа се в езерцето, изми си косата, но не посмя да поплува. Никълъс следеше всяко нейно движение и усети, че за първи път след злополуката желанието му се събужда. Досега беше толкова загрижен за нея, че не се сещаше за любов. Като я видя да излиза от езерото в тънката мокра риза, която подчертаваше всяка извивка на тялото й, той простена тихо и отвърна глава.
Колкото и да не му се искаше, трябваше да признае, че е влюбен в красивата руса жена. Не искаше да стане така, но то просто се случи. Беше сторил всичко възможно да избегне влюбването, но не можа да го предотврати. Сега мислеше за нея ден и нощ, грижеше се тя да има всичко необходимо — и я желаеше до полуда.
Тя не бе споменала нито веднъж тъмния си любовник и тъй като беше първият й мъж, Никълъс стигна до извода, че вероятно само си е въобразявал. Тя не е била истински влюбена, а само увлечена по красивия мулат. Натан е бил само моминска мечта, убеждаваше се той. Щом се върнеха в цивилизацията, щеше да поиска ръката й. Щяха да се венчеят и да заживеят в Теритаун. Любимото му имение се намираше в близост до Ню Йорк и това щеше да му позволи да продължи да управлява флотата си. Имението беше идеалното място за семейно гнездо. Там щеше да живее неговото семейство. При тази мисъл сърцето му се напълни с топлина и нежност.
Като светкавица го прониза прозрението, че представата да бъде съпруг на Глори и да прекара живота си с нея му харесва. Дори нещо повече. Никога досега не беше помислял, че това е възможно — не и след като бракът беше разрушил живота на баща му. Но Глория Самърфийлд беше различна от всички жени, които беше познавал досега.
Той й вярваше. Защо — след всички номера, които му беше изиграла, — не можеше да каже. Но й вярваше.
А тя разчиташе на него. Беше убеден, че има пълното й доверие. Тя го обичаше. Ако изобщо разбираше от жени — а той беше убеден, че ги познава добре, — тя изпитваше към него истинска любов.