Той се замисли за бъдещето, което щяха да споделят, и зачерта от паметта си връзката й с мъжа на име Натан. Глори го беше забравила.
Можеше само да се надява, че това е истината.
Ала преживяното с жените и последната сянка на съмнение в душата му попречиха да й признае любовта си.
13
Осемнадесет дни след потъването на „Блек Спайдър“ Глори забеляза на хоризонта, югоизточно от брега, на който бяха попаднали, бяло платно. Зарадвана, тя се разскача като дете, сочейки възбудено морето. Лицето й сияеше. Никълъс побърза да запали сигналния огън. Глори размаха ръце и извика няколко пъти в посока към кораба, но той беше твърде далече и никой не би могъл да я чуе. Щом огънят пламна, Никълъс слезе при нея на брега.
Глори го прегърна.
— Представи си, Никълъс, там ни чакат чисти дрехи.
— И гореща баня — допълни ухилено той.
— И храна, която не се лови от морето или гората.
— И пухеник — добави с топъл глас той.
Глори вдигна глава и в очите й пламна копнеж.
— Мисля, че това кътче ще ми липсва…
— И на мен — усмихна се Никълъс и помилва бузата й.
От кораба скоро откриха издигащите се от огъня пламъци и се насочиха право към тях. Никълъс донесе одеяло и нареди на Глори да се увие добре. Изчервяването й го очарова. За първи път от много дни насам тя осъзна колко неприлично беше облечена. Двамата дълго мълчаха. Стояха на брега, взираха се във вълните, които се пречупваха пред тях, и чакаха. Силуетът на кораба се очертаваше все по-ясно.
— Това е „Блек Уич“ — проговори след време Никълъс и в очите му блесна гордост. — Флагманският ми кораб.
— Красив е…
— „Спайдър“ носеше двойно повече товар, но пък „Блек Уич“ е със специална конструкция. Изработи я един човек на име Джон Грифитс. Има остър нос и строен кил, което я прави различна от повечето кораби — и много по-бърза. Ако са намерили и другите от екипажа, ще стигнем в Ню Йорк само за четири дни.
Глори огледа внимателно наближаващия кораб и за първи път след корабокрушението си разреши да помисли за Натан и моряците. Досега отказваше да повярва, че с Натан се е случило нещо лошо. Сега обаче страховете й можеха да се потвърдят само след няколко минути и тя започна да се тревожи. Дали Натан беше добре? Дали беше на сигурно място на „Блек Уич“ заедно с другите моряци от екипажа? Дано да беше така. Глори беше почти сигурна, че е оцелял. Въпреки това… Нямаше търпение корабът най-после да пристигне и да погребе страховете й.
Не се наложи да чака дълго. „Блек Уич“ наближи, спуснаха на вода две лодки и когато засенчи очите си, Глори можа да различи красивия тъмен профил на Натан на носа на втората лодка. Сърцето й заби радостно, тя се втурна към морето, размаха ръце и извика името му. Джаго седеше на греблото, Джошуа Пинтасъл и Мак бяха в другата лодка. Глори вдигна ръце и изпрати към небесата пламенна благодарствена молитва.
Джаго изкара лодката на сушата и двамата с Мак скочиха едновременно във водата. Глори се хвърли в обятията на стария шотландец, притисна се до гърдите му. После прегърна Джошуа.
— Слава богу, че сте живи и здрави — поздрави я засмяно Мак и на сбръчканото му лице се изписа облекчение.
— Знаех, че капитанът няма да се предаде — допълни весело Джош. Пристигна и втората лодка. Подофицерите се втурнаха да поздравят капитана си, моряците избухнаха в приветствени възгласи.
Още преди дъното да е застъргало в пясъка, Натан скочи в прибоя. Смеейки се и плачейки едновременно, Глори се хвърли в прегръдката му.
— О, Натан, Натан! Благодаря на бога, че си добре. Толкова се тревожех за теб.
Натан скри лице в косата й, помилва бузата й и скри лицето й на гърдите си. После я отдалечи малко от себе си и я огледа от глава до пети, за да бъде сигурен, че не й се е случило нищо лошо. Накрая отново я прегърна и я притисна до себе си.
— Когато „Спайдър“ потъна, бях убеден, че си в една от спасителните лодки — заразказва той. — Молех се и се надявах да си жива. Едва когато „Блек Уич“ ни откри на един непознат бряг, южно оттук, узнах какво се е случило. Полудях от тревога. Никога нямаше да си простя, ако с теб се бе случило нещо.
— Добре съм, Натан, нали виждаш. Капитан Блекуел се грижеше всеотдайно за мен. — Тя усети как се изчерви, обърна се към брега и видя Никълъс да се запътва към колибата им, следван по петите от Джош и Мак.
За стотен път, откакто бяха претърпели корабокрушение, Глори се запита дали трябваше да разкаже на Никълъс кой беше в действителност Натан и защо бяха тръгнали на Север. Чакаше той пръв да заговори за общото им бъдеще. Моментът беше настъпил. Щом се качеха на кораба, щеше да му каже истината. След всичко, което бяха споделили през изминалите седмици, той непременно щеше да я разбере.