След като капитанът напусна каютата си, тя разгледа дрехите в шкафа. Роклите бяха малко къси за нея и тя реши да ги отпусне в талията, за да изглежда по-добре в тях. Нямаше представа защо в кабината му имаше женски дрехи. При мисълта, че друга жена беше споделяла тази кабина с него, я прободе остра ревност. Но тъй като нямаше какво да сложи на гърба си, прогони неприятните мисли за собственицата на роклите.
За вечеря бе избрала елегантна роба от зелен брокат. Раменете бяха голи, корсажът беше украсен с дълги волани, които подчертаваха дълбокото деколте и падаха почти до лактите. Тясната талия беше силно пристегната. Светлорусата коса беше навита от двете страни на главата на ситни масури. Ефектът беше зашеметяващ. Глори почти беше забравила колко е красива. Ала не беше способна да се наслади на пламенните погледи, които й хвърляше Джошуа Пинтасъл, нито на непохватните комплименти на капитан Дюран.
Единствената й надежда беше, че Никълъс ще я хареса в новото одеяние. Тревожеше се за Натан и особено за намеренията на Никълъс относно бъдещето й. Искаше да забрави грубостта му и да мисли само добро за него. Вероятно имаше много задължения, нищо повече.
Джош и капитан Дюран бяха много приятни сътрапезници. Във вечерята участваше и първият подофицер на „Блек Уич“.
Уилям Алън беше към средата на тридесетте, едър мъж с тъмно, загоряло от слънцето, лице.
Макар че имаше до себе си интересни хора, Глори не успяваше да се съсредоточи в разговора. Гореше от желание да поговори с Никълъс, да изяснят отношенията си. Може би тази нощ щеше да я помоли да стане негова съпруга? Целият екипаж знаеше, че двамата бяха делили едно легло в колибата на острова. Глори не беше пропуснала да отбележи жадните погледи и скритите усмивки на моряците. Никълъс също ги беше забелязал.
Към края на вечерята Глори престана да се надява, че капитанът ще се появи. Отказа чашата шери, която й предложи Дюран, извини се с главоболие и се върна в кабината си. Разочарована и обезкуражена, реши да си легне. Докато разресваше косата си пред голямото огледало, ключът се превъртя в тежката ключалка и вратата се отвори.
На вратата застана Никълъс с фенер в ръка. Както всеки път, Глори изпита приятна топлина от появата му. Усмихна му се нежно и стана от столчето.
— Толкова се радвам, че дойде — прошепна тя и направи няколко крачки към него.
— Наистина ли? — Никълъс вдигна вежди. Обърна й гръб и започна да разкопчава ризата си.
Очите на Глори се разшириха от ужас.
— Какво правиш, за бога?
— Имам намерение да си легна — обяви спокойно той.
— Но… къде ще спиш?
— Където спах последните седмици. При теб.
— О, Никълъс, не може така!
— Капитане — поправи я надменно той.
Устата й пресъхна.
— Не можеш да спиш с мен на борда на кораба си. Целият екипаж ще узнае.
— Моряците вече са осведомени за отношенията ни. — Той се отпусна в мекото кожено кресло и изу ботушите си.
— О, Никълъс, не мога да повярвам, че ме унижаваш по този начин. След четири дни ще пристигнем в Ню Йорк. Можем да се оженим, и тогава…
Да се оженим? — Подигравателният му смях изпълни кабината. В челото му се врязаха дълбоки бръчки, погледът стана още по-корав. — Откъде, за бога, ти хрумна, че трябва да се оженим?
Глори вдигна ръце към гърлото си. Изведнъж усети, че не й достига въздух.
— Когато корабът потъна… когато се люби с мен, помислих че… — Тя преглътна мъчително. — Помислих, че ме… обичаш.
— Да те обичам? — повтори злобно той. — И ти започна да говориш като Лавиния.
Глори падна на леглото. Не бе способна да произнесе нито дума. Поклати бавно глава. Не искаше да повярва в грозните думи.
— Съблечи се — заповяда Никълъс.
— Какво каза?
— Казах да свалиш роклята, иначе ще я разкъсам на парчета.
Глори прокара език по устните си. Гърлото й беше пресъхнало.
— Не е възможно да искаш това от мен.
— Мога да се обзаложа, че го искам. Хайде, съблечи се.
Глори поклати глава.
Никълъс свали панталона си, изрита го в ъгъла и застана пред нея гол и надменен.
— Е, добре, както искаш — процеди той. Хвана ръцете й и ги вдигна. В същия момент я блъсна на леглото. Тя се опита да изпищи, но устните му задушиха вика й. Докато я притискаше с тежестта си върху мекия матрак, той вдигна брокатената пола и белите колосани фусти. Глори почти не се съпротивляваше. Разумът й отказваше да повярва, че човекът, който я насилваше, е Никълъс Блекуел. Тя го обичаше! Не можеше да се бори с него. Той задълбочи целувката — и Глори усети как желанието й се събуди. Простена тихо и се притисна към него.