— Ако нямате нищо против, ще си взема нещо за пиене — обади се Джулиън. — Надявам се Глори да намери за вас местенце в сърцето си и да ви дари с един танц, Никълъс.
— Сигурен съм, че сърцето на мис Самърфийлд вече прелива — отбеляза сухо капитанът. — Всички млади контета от тук до Ню Орлеанс отдавна са паднали в краката й и хленчат умолително.
Глори се вцепени. Баща й се изсмя тихо и изчезна в посока към бюфета. Трябваше сама да си премери силите с красивия капитан. Думите му я прободоха болезнено и тъй като беше решена да приеме предизвикателството — впрочем първото от години, — тя заля Никълъс Блекуел с цялото си очарование. Беше убедена, че той ще омекне незабавно и ще се присъедини към похвалните химни на младежите.
— Говорите за обожателите ми, капитане, при това вие самият завладяхте с щурм сърцата на присъстващите дами. Всички жени в залата ви наблюдават; дори аз се улових един или два пъти, че ви следя с поглед.
— Наистина ли? — Мъжът вдигна високо красиво изписаната си вежда. — Не мога да си обясня как сте намерили време да ме погледнете.
Глори пренебрегна намека. Капитанът беше по-опитен от другите й обожатели, но и той беше мъж, а тя умееше да се справя с мъжете… е, поне досега не беше срещала нито един достоен противник.
— Готова съм да повярвам, че не одобрявате ухажването, капитане — проговори сладко тя и затрепка с ресници.
— Не одобрявам, мис Самърфийлд, когато жената изкушава мъжете да повярват, че изпитва нещо към тях, макар че в действителност само задоволява суетността си. Не очаквах, че и дъщерята на Джулиън Самърфийлд ще се държи по този начин.
Глори усети как отново се изчервява. Той е едно безсрамно магаре, помисли си гневно тя. Изведнъж престана да се наслаждава на играта и се обърна към Ерик Диксън, който само чакаше знак, че присъствието му отново е желано.
Тя му изпрати принудена усмивка и момъкът засия. Пристъпи напред и в погледа му блесна гордостта на собственик.
— Ерик Диксън — проговори хладно Глори, — това е капитан Блекуел, стар приятел на баща ми.
— Да, личи си, че наистина са стари приятели.
Глори беше разказала на Ерик за предстоящото посещение на капитана и го бе описала като любезен възрастен господин, особено уважаван от баща й. Нищо чудно, че тази представа не съвпадаше с другите истории, които беше чувала за него. Високият тъмнокос капитан с хладни сиви очи нямаше нищо общо с дружелюбния стар морски вълк, когото беше очаквала.
Ерик неохотно подаде ръка на госта. Никълъс се усмихна хладно, ъглите на устата му едва-едва се повдигнаха.
— Мисля, че това е нашият танц, Глори — обяви Ерик и й подаде ръка, за да я отведе в средата на залата.
Никълъс застана на пътя им.
— Убеден съм, мистър Диксън, че прекарвате достатъчно време с мис Самърфийлд и нямате нищо против да отстъпите този танц на един стар приятел на семейството. — Той подчерта думата „стар“ и Глори усети как кръвта й закипя. Капитанът не беше много по-възрастен от Ерик, който наскоро бе навършил двадесет и седем години, но притежаваше опитност, която повечето мъже придобиваха едва след много години.
Преди да е успяла да възрази, Никълъс стисна китката й и я поведе към танцовата площадка. Другата му ръка се уви около кръста й с небрежността на собственик, и това само засили гнева й. Когато се завъртяха в ритъма на валса, тя вече трепереше от ярост.
— Много сте красива, когато се гневите — прошепна мъжът. — Макар че и преди малко бяхте също така прекрасна.
— Уверена съм, че би могло да ви хрумне и нещо по-оригинално, капитане!
— Кротко, кротко! — промърмори шеговито той. — Нали не искате някое от придворните ви кученца да помисли, че съм ви обидил? Сигурно ще ме предизвика и ще трябва да се прости с живота си.
Глори си припомни какво й бяха разказвали за изкусната стрелба на капитана и цялото й тяло се скова. Понечи да се откъсне, но той стегна хватката си.
— Може би баща ми е убеден, че сте образец за добродетел, капитан Блекуел, но аз съм чувала, че сте безсрамен женкар и сте надарен с безразсъдна смелост. За съжаление не помислих, че толкова скоро ще пожелаете да докажете тези си качества.
— А пък аз съм чувал, мис Самърфийлд, че сте разглезена и самомнителна и имате спешна нужда от мъж, който да ви покаже колко струвате.
Ако не я държеше толкова здраво, сигурно щеше да се спъне в краката си. Трябваше да положи огромни усилия, за да прикрие гневните искри в очите си.
— Усмихнете се — подкани я той. — Мислете за придворните кученца.