Никълъс вдигна резето и вратата се удари оглушително в писалището. Тихият сардоничен мъжки смях проникна през открехнатата врата. В първия момент Глори не можа да разбере откъде идват глухите удари, но когато писалището се раздвижи, тя разбра, че капитанът натиска с рамо тежката врата.
Решена на всичко, тя скочи от леглото и се хвана с две ръце за писалището, за да го задържи.
— Върви си, Никълъс. Остави ме на мира.
— Махни се от вратата, Глори — заповяда той. — Ще вляза и ти не можеш да ми попречиш. Ако трябва, ще събера целия екипаж, за да счупим вратата.
Глори изохка уплашено и отстъпи назад. Никълъс се засили и успя да избута писалището и да влезе в стаята. Решителността й се възвърна и тя вирна брадичка. Очите й се напълниха със сълзи, но тя си заповяда да не плаче пред него.
— Не мога да те спра, капитане. Аз съм само жена. Ако си решил да се наложиш, не мога да ти попреча.
Никълъс я погледна пронизващо.
— Искаш да ми докажеш, че мога да те взема против волята ти, така ли, сладката ми? Не ми се вярва, че ще се справиш.
Глори не се помръдна. Никълъс пристъпи по-близо и погълна с жаден поглед пълните гърди под тънката коприна на нощницата. Още една крачка, и той взе лицето й в двете си ръце. Устните му се плъзнаха непоносимо бавно по нейните и нежната целувка запали огън в тялото й. Все пак Глори успя да се пребори с първата вълна на желанието. В никакъв случай не биваше да реагира.
Никълъс не се трогна от безучастието й. Глори затвори очи. Отново се видя на брега; мъжът, който я целуваше, беше Никълъс. Нейният Никълъс. Мъжът, когото обичаше. Ръцете, които държаха лицето й, бяха нежни и добри, ръце, които познаваха всяка частица от тялото й. Ръце, които се грижеха за нея, закриляха я, спасиха живота й.
Когато езикът му заигра в ухото й, тя потисна с мъка сладостния си стон. Той зацелува нежната й шия и бавно смъкна нощницата от раменете й. Сведе глава, за да вземе в устата си коравото връхче на гърдата й и тя се притисна до него, неспособна да се сдържа повече. Пръстите и се заровиха в гъстата черна коса на тила му. Не забеляза, че се е разплакала, докато Никълъс вдигна глава и я погледна.
В първия момент тя не го позна, толкова затворено беше лицето му. Той изтри с трепереща ръка сълзите й и внимателно я вдигна на ръце. Русата й коса увисна почти до пода, докато я носеше с дълги крачки към леглото. Остави я за миг сама, за да се съблече, и се върна до нея.
— Ти си прекрасна — произнесе дрезгаво той. — Дали някога ще мога да те забравя?
Тя мислеше за същото. Устните й оформиха името му. Толкова те обичам, помисли тя. Повтори много пъти думите, но не посмя да ги изрече гласно.
Макар че се любиха страстно, сякаш за последен път, той беше изпълнен с нежност, също като на острова. Тя усещаше с каква любов я милваха устните му, с каква отдаденост се потапяше в тялото й. Нямаше значение какво ги чака утре; нейният Никълъс се бе върнал, макар и само за няколко скъпоценни часа. Дори да беше само за тази нощ, мъжът, когото обичаше, беше до нея и я любеше с цялата си страст. Ръцете му бяха навсякъде по тялото й, докосваха, галеха, разпалваха ново и ново желание. Сърцето й преливаше от любов. Как щеше да живее без него? Той беше нейният живот.
Глори го гледаше ненаситно и се питаше за какво ли мисли в момента. Дали и той щеше да усеща болезнено липсата й? Защо толкова много искаше да я унищожи? Когато се отпуснаха изтощени, той я притегли в обятията си, както правеше на острова. Остана до нея дори когато тя се престори на заспала. Целуваше русата коса и нежно милваше лицето и. Макар и изтощена, тя си забрани да спи, за да се наслади на всяка секунда от близостта им. Усещаше, че тези скъпоценни часове няма да се повторят.
Веднъж през дългата нощ тя повярва, че той е заспал, отвори очи и видя, че е буден и я гледа. Очите му бяха пълни с тъга. Сега щяха да се любят за последен път.
Сякаш бе прочел мислите й, Никълъс я целуна страстно. Тя се обърна към него и прошепна името му. Той я целуна отново и вложи в целувката цялата любов, която изпитваше. Сърцето й се разкъсваше от болка и любов. Тя отговори на целувката му, вкопчи се в него и си пожела слънцето никога да не изгрее. Помоли се океанът да погълне кораба и да сложи край на мъченията й.
Любиха се още веднъж и най-после заспаха изтощени. Когато Глори се събуди, леглото до нея беше празно.
През следващите две нощи Никълъс не дойде в кабината й. Глори го видя отново едва когато корабът влезе в пристанището на Ню Йорк. Небето беше забулено със сиви облаци. Тя излезе на палубата, увита в леко, обточено с кожи, палто над копринената рокля. Духаше силен вятър и колосаните поли се развяваха около краката й. Беше дошъл мигът да се сбогува с приятелите си.