Глори кимна и позволи на старата дама да я отведе в стаята й. Щом разгледаха спалнята — просторно помещение с широко легло и светлосини завеси на прозорците, — леля й помогна да се съблече, заповяда й да изпие чашата с топло мляко, донесена от Джереми, настани я в леглото и я зави. Остана до нея, докато Глори най-после заспа. Но сънят й беше неспокоен. Все й се явяваше Никълъс — ту нежен и мил, ту гневен и суров. Когато се събуди, беше като разбита.
През следващите седмици Глори имаше чувството, че живее като в мъгла. Натан се върна в училището си, а леля й сдържа дадените обещания. Накупи й нови рокли и я дари с толкова любов и разбиране, сякаш й беше родна майка. Но това не й беше достатъчно. Мислите й бяха постоянно при Никълъс. В началото си припомняше хубавите неща: как той се грижеше за нея и я закриляше, как се любеха, какви чувства ги вълнуваха. Припомняше си как той се смееше и как слънцето танцуваше в къдравата черна коса. Или как плуваше в прибоя и водата се стичаше по широкия гръден кош, как блестяха мокрите косъмчета на гърдите му. Боже, колко й липсваше!
О, Никълъс, плачеше безмълвно тя, как можах да се излъжа така в теб? Как можах да се влюбя в теб, макар че ти не ме обичаш? Тя се питаше къде е той сега, какво прави в момента, представяше си го как стои с разкрачени крака и с издувана от вятъра риза на палубата и устоява на люлеенето и клатушкането на кораба.
Ала приятните спомени я караха да се чувства още по-зле, затова си заповяда да ги забрави. Започна все по-често да си припомня нощта, когато едва не я изнасили, страшните думи, които хвърли в лицето й. Припомни си колко зле се отнасяше към нея в първите дни след корабокрушението. Извика в паметта си всичките му капризи. Припомни си арогантността и страшното предателство.
С помощта на леля си Глори се опита да започне нов живот. Но сърцето й беше другаде. Тъй като нямаше желание да посещава дамски сбирки и балове, тя забеляза чак след няколко седмици, че са престанали да получават покани. Никой не ги посещаваше, дори най-близките приятелки на Флоранс. Едва когато подслуша разговора на слугите под стълбата, й стана ясно, че е отхвърлена от обществото.
— Разправят, че била лесна плячка. — Глори позна кресливия глас на чистачката. — Спала в неговата кабина. Тази жена няма и капка приличие.
Глори се залови за парапета. Коленете й омекнаха, сърцето й се свидна топка.
— Морето ги изхвърлило на един пуст остров и там спали в колиба с едно легло — допълни друг женски глас. — Гиси Симпсън ми разказа цялата история.
— Знаете ли, че хората са й сложили прякор? — попита чистачката и Глори захапа до кръв долната си устна. — Наричат я „капитанската уличница“.
— Няма значение как я наричат хората — намеси се Джереми Уигинс. — Мис Самърфийлд е добро момиче. Отнася се към нас дружелюбно и с уважение. Капитанът е виновен за всичко. Той е негодник и женкар. Очевидно се е възползвал от престоя на острова, за да й отнеме невинността. Надявам се един ден да го накажат, както заслужава.
Стомахът на Глори се сви, коленете й затрепериха така силно, че едва не падна. Седна на стъпалото и продължи да слуша.
— Напълно си прав, Джереми — подкрепи го Флори Уитман, икономката на леля й. — Този тип заслужава камшик.
Божичко, как можа да стигне дотам? Защо Никълъс й причини всичко това? Сигурно е знаел какво я очаква. Или я беше изложил съзнателно на присмеха на обществото, или изобщо не се интересуваше от нея.
Глори примигна, за да прогони напиращите сълзи. Служителите на леля й бяха лоялни и това я трогна. Изведнъж изпита привързаност към Джереми Уигинс — и за първи път усети омраза към Никълъс Блекуел.
— Ти знаеш какво говорят хората за мен, нали? — попита тя леля си на вечеря. — Затова престана да излизаш. Заради мен.
— Не е чак толкова лошо. Не се притеснявай за тези надути сноби. Накараха ме да избирам между тях и теб и аз избрах теб, това е всичко. Щом племенницата ми не е достатъчно добра за тях, значи аз също не съм.
Глори падна на мекия кадифен диван.
— Откъде са узнали?
Флоранс седна до нея.
— Не знам точно. Всички вестници писаха за корабокрушението. Един журналист разпитал моряците от екипажа и те му разказали подробности. Не му е било трудно да открие, че си прекарала три седмици сама с капитана. Твоят Никълъс има жалка слава в града, мога да те уверя в това.
Глори изпита нарастващ гняв.
— Никълъс Блекуел е негодник и женкар. Бях глупачка да повярвам, че се е влюбил в мен. Вече съм убедена, че се е възползвал от наивността ми. За съжаление го разбрах твърде късно.
— На всичкото отгоре вече се знае, че Натан ти е брат — добави с тъжно лице лелята. — Очевидно си го представила на някого на улицата.