През седмиците преди Коледа Глори усети как волята й за живот бавно се възвръща. Джордж Макмилън беше постоянен гост в дома на леля й. Глори се научи да цени интелигентността, очарованието и веселите му шеги. В известна степен той я предизвикваше много повече от другите мъже в живота й. Той се интересуваше от мнението й и я считаше за равноправна. Двамата работеха усърдно в подкрепа на „подземната железница“. Седмица преди Коледа Джордж се появи с млада двойка негри.
— Мислите ли, че леля ви ще се съгласи да ги скрие за една седмица в избата? Намерили сме им работа в Канада, но трябва да си починат няколко дни.
— Отведете ги в салона, Джордж. Аз ще поговоря с леля. — Глори нямаше тайни от Флоранс и отдавна й беше разказала какво върши в подкрепа на негрите. Старата дама й обеща пълна подкрепа. Надяваше се племенницата й да забрави мъката си, като помага на другите.
Глори се върна след няколко минути и се запозна с избягалите роби. Имената им бяха Джаксън и Белин.
— Съкратено от Белинда — обясни красивата тъмнокожа жена. През цялото време стискаше ръката на грамадния си съпруг и го гледаше с обожание. В очите й светеше дълбока любов, усмивката на устните й беше пълна с доверие и възхищение. Той отговори на погледа й с топлота, примесена с желание, и в душата на Глори се събудиха неприятни спомени. Гърлото й се сви.
— Много сме ви благодарни, мисис — заговори едрият негър. — С жена ми преживяхме много страшни неща, преди да стигнем дотук. Но съм убеден, че си струваше да избягаме. Даже въздухът на Север мирише на свобода.
Глори се усмихна и сложи ръка на рамото му.
— Елате с мен. Ще спите в мазето. Рано или късно ще дойдат гости и не бива да ви видят. — Тя заслиза първа по тясната стълбичка и продължи да обяснява: — След малко ще ви донеса нещо за ядене. Приготвили сме ви хубаво широко легло и куп одеяла. — Усмивката й беше изпълнена с разбиране. — Надявам се да ви хареса.
Белин хвана ръката й и я поднесе към пълните си устни.
— Благодаря ви, мисис. Никога няма да забравим какво сторихте за нас.
— Радвам се, че мога да ви помогна. А сега си починете. Ще се видим утре сутринта.
Джордж я чакаше на стълбата. Спокойното му лице светеше от възхищение.
— Нали знаете на каква опасност се излагате? — предупреди я за десети път той. Макар че повечето хора от Север бяха за премахването на робството, сдруженията им често бяха нападани, някои членове бяха пребивани от бой. Палеха вестниците, пускаха бомби на събранията.
— Не мога повече да стоя бездейна. Брат ми е мулат. Как да търпя институция, която иска той да е роб?
— Вие сте невероятна жена Глори.
Тя помилва с нежната си ръка бузата му.
— А вие сте много добър човек, Джордж.
Два дни преди Коледа младото негърско семейство продължи на Север. Глори престана да се страхува от изобличаване, отпусна се и зачака с радост празничните дни. Вече беше в седмия месец и коремът й стърчеше, но иначе не беше напълняла много. Детето често се движеше я тя обичаше скъпоценния си малък товар. Надяваше се да роди момче, красиво и смело като баща си.
Трябваше отново да си напомни, че вече не се интересува от Никълъс Блекуел. Не можеше да обича човек, който се бе отнесъл така жестоко с нея. Мъжът, когото обичаше, съществуваше само във въображението й. Мъжът, който разби живота й и я изостави, беше истинският Никълъс Блекуел — жесток и безсъвестен, той се забавляваше с жените и после ги захвърляше като непотребни играчки. Но колкото и да си повтаряше жестоката истина, тя не беше в състояние да се утеши.
Глори беше твърдо решена да не занимава леля Фло с проблемите си. Двете се заеха да украсят къщата. Събраха хвойнови клонки, направиха гирлянди от пуканки и сухи плодове, украсиха прозорците и вратите. Джордж им подари огромна ела, която поставиха в деня преди Коледа.
Глори беше избрала за празниците тъмносива кадифена рокля с висока талия, която падаше меко около наедрялото й тяло. Ръкавите бяха богато набрани на раменете, а надолу се стесняваха. Тъмната рокля беше не само за баща й, но и за въображаемия й съпруг. Тъй като Никълъс беше изчезнал от живота й, тя се чувстваше почти като вдовица.
След празничната вечеря с печена гъска, пълнен царевичен хляб и сос от кедрови ядки, Глори, леля Фло и Джордж седнаха в салона. Глори се отпусна в красиво резбованото махагоново кресло и си взе чашка горещо какао, докато Джордж окачваше последните гирлянди по елхата. Сутринта беше завалял първият сняг за тази година и всички се радваха. Коледари обикаляха улиците с весели песни. Джордж носеше бургундско-червен фрак с кадифена яка и изглеждаше особено добре. Сребърните кичури в светлокестенявата коса блестяха на фона на буйния огън. Цялата къща миришеше на сладкиши и канела.