— Пуснете ме — изсъска тя през здраво стиснати зъби. — Не разбирам защо баща ми е толкова възхитен от вас.
— Длъжна сте да танцувате с мен до края, мис Самърфийлд. После ще ви върна на… приятелите ви.
— Вие сте най-отвратителният…
Никълъс Блекуел си разреши първата искрена усмивка.
— Сигурен съм, че с вас ще се разбираме отлично — заяви той. Заля го вълна на облекчение, освежителна като първия пролетен дъжд. Още от първия миг се чувстваше силно привлечен към тази млада жена. Откакто я държеше в обятията си, чувството все повече се засилваше. Ако и тя бе проявила искрица топло чувство, сигурно нямаше да удържи на напора да я грабне и отвлече. Макар да се опитваше да я прогони, представата за гъвкавото младо тяло с разпусната руса коса в леглото му продължаваше да го преследва.
Това момиче беше дъщеря на Джулиън Самърфийлд! Можеше да го има в леглото си само като законна съпруга — не, за това и дума не можеше да става. По-добре да я накара да го намрази. Само така можеше да остане далече от нея.
Танцът свърши и Никълъс придружи Глори до обичайния й ъгъл, където я очакваше Ерик Диксън. Бузите й пламтяха от гняв, но държанието й беше безупречно. Явно беше приела присърце предупреждението му. Е, поне не беше толкова безчувствена, колкото се опасяваше в началото.
— Благодаря за танца, мис Самърфийлд — поклони се Никълъс с едва прикриван сарказъм.
— За мен беше удоволствие, капитан Блекуел — отвърна със същата неискреност тя.
След последен безсрамен поглед към младото тяло капитанът се обърна рязко на токовете си и закрачи към мъжкия бар. Меденосладкият гласец на Лавиния Бонд отекна неприятно в ушите му.
— За бога, Глори, кой е този мъж? — Мириам Астор, най-добрата приятелка на Глория, дотича възбудено при нея. Глори тъкмо поправяше фризурата си пред огледалото в стаята си и се мръщеше на немирните къдрици. Последният танц беше шотландски и Джак Фланегън, поредният обожател, беше положил големи усилия да я развесели.
— Името му е капитан Блекуел. Приятел на татко.
— Майчице! Нищо чудно, дето разправят, че е парвеню.
— Той е едно арогантно магаре — отвърна раздразнено Глори и бузите й пламнаха. — Мога да те уверя, че изобщо не е джентълмен.
— Значи се е държал неприлично? О, Глори, колко вълнуващо! Ако беше направил това с мен, със сигурност щях да падна в безсъзнание! — Мириам извъртя зелените си очи към небето и въздъхна театрално.
— Нищо подобно не е направил. Честно казано, той изобщо не ме хареса. Мисли си, че омагьосвам мъжете само за да… е, няма значение какво си мисли. Капитан Блекуел е нахален паун.
— Може би. Но е дяволски красив мъж — според мен прилича на вълк единак. — Мириам се ухили многозначително.
Момичетата излязоха от стаята на Глори и се запътиха към балната зала на първия етаж. Мириам веднага откри Никълъс Блекуел, който стоеше до отсрещната стена и разговаряше учтиво с Лавиния Бонд и още няколко омъжени жени.
— Лавиния явно го харесва — прецени Мириам. Глори проследи погледа на приятелката си.
— Може би, но аз не го понасям. Надявам се да прекарва дните си с татко, защото нямам никакво намерение да го забавлявам.
Мириам се приведе и прошепна в ухото й:
— Чух, че няколко души видели капитана да напуска къщата на Лавиния на разсъмване. Можеш ли да си представиш?
Глория вирна глава.
— Сигурно се лъжеш.
— Е, аз не съм го видяла. Но Уилърд Дарси тъкмо минавал оттам и го видял. Разказал на Сара Хашим и тя ми го довери.
— Не се занимавай с клюки, Мириам — проговори осъдително Глория. — Не вярвам, че татко би поканил такъв човек в дома си.
— Мъжете мислят различно от нас, Глори. Знам, че си малко наивна, но…
— Нека сменим темата, Мириам. Капитан Блекуел е наш гост — прекъсна я решително младата домакиня. В този момент обаче Лавиния се наведе към капитана и погледът му проникна дълбоко в деколтето й. В сърцето на Глори отново се надигна гняв. — Може би той наистина е… суетен и нагъл — промърмори тя и като видя ужаса в очите на Мириам, избухна в смях. — Трябва да вървя. Обещала съм този танц на Марк Уилямс. Сигурно вече ме търси. — Тя се врътна и остави приятелката си сама.
На вечерята Глори седеше между капитан Блекуел и Ерик Диксън. Капитанът почти не я заговори. През цялото време бъбреше с Алиша Таунсенд, красива млада вдовица от Гууз Крийк, чийто съпруг приживе беше един от най-добрите приятели на баща й. Алиша беше спокойна и сдържана дама със забележителна фигура и гъста тъмнокестенява коса. Освен това беше интелигентна и господата търсеха компанията й. Глори откри, че напрегнато се опитва да долови нещо от разговора й с капитана. Най-страшното обаче беше, че вниманието, с което Блекуел удостояваше красивата вдовица, я прободе право в сърцето.