След като украси елхата, Джордж се присъедини към дамите и се обърна към Флоранс. Изглеждаше нервен и някак объркан и Глори го погледна изненадано.
— Вижте, Флоранс, цяла вечер търсих подходящите думи. Тъй като сте най-близката жива роднина на Глори, вероятно трябва първо да поискам вашето съгласие. Но предпочитам да не държа дълги речи, а да помоля Глори да приеме това. — Той извади от джоба на жилетката си малка кадифена кутийка.
Глори прие подаръка с трепереща ръка и отвори капачето. Върху легло от бял сатен блестеше красив пръстен с диаманти и сапфири.
— Знам, че от смъртта на съпруга ви е минало твърде малко време и не е редно да моля за ръката ви — продължи Джордж, нервно потривайки ръце. — Но ви моля да приемете пръстена като знак за приятелство — и да ми обещаете, че ще обмислите сериозно предложението ми за женитба.
Очите на Глори се напълниха със сълзи. Вдигна глава към него и бавно поклати глава. После му върна кутийката.
— Има толкова неща, които не знаете, Джордж.
— Те не ме интересуват — възрази разгорещено той. — Аз ви обичам. Ако Флоранс е на мнение, че си подхождаме, с радост ще ви направя своя съпруга.
— Боя се, че това е невъзможно — извика откъм вратата дълбок мъжки глас. Джереми се беше изправил пред него, издуваше слабите си гърди и се опитваше да му попречи да влезе в стаята.
— Никълъс! — изохка Глори. Точно сега ли трябваше да се появи?
— Казах му, че не е редно да нахлува така — оправда се Джереми. — Но той отказа да почака в антрето.
— Няма нищо, Джереми — успокои го Флоранс, без да става от удобния диван. — Аз очаквах капитан Блекуел.
— Кой е този човек, Глори? — попита недоверчиво Джордж и застана пред нея, сякаш искаше да я предпази от натрапника.
Глори не беше способна да произнесе нито дума. Погледът й беше прикован в едрата тъмна фигура до вратата. Никълъс носеше елегантен черен сюртук, колосана бяла риза с твърда яка, над която загорялата от слънцето кожа изглеждаше още по-тъмна. Стоеше гордо изправен, изпълнен със самочувствие — точно какъвто го помнеше. Само лицето му беше променено. Челото беше осеяно със ситни бръчици, устата изглеждаше мека, почти ранима. Погледът му беше устремен към нея, сякаш в стаята нямаше други хора.
— Глори? — Джордж Макмилън стисна ледената й ръка. — Наред ли е всичко? Този мъж… приятел ли ви е?
Глори прокара език по сухите си устни. Не можеше да се съсредоточи върху думите на Джордж. Изведнъж детето я ритна с все сила, сякаш за да й напомни какво й бе сторил Никълъс, и смайването й се превърна в студен, убийствен гняв.
— Капитан Блекуел… така ми бе заповядано да се обръщам към вас, нали? — тя вирна брадичка и се обърна към Джордж: — Капитан Блекуел е просто познат, нищо повече.
— Заповядайте, влезте, капитане — намеси се Флоранс. — Аз съм Флоранс, лелята на Глори. А това е Джордж Макмилън.
Двамата мъже не си протегнаха ръце. Във въздуха надвисна напрежение.
— След като ни попречихте по този груб начин, капитане — заговори най-сетне Джордж, — бихте могли поне да ми обясните защо мисис Хатерас и аз не можем да се оженим.
— Джордж, моля те — прошепна Глори. — Аз ще ви обясня всичко, но не сега, не сега!
— Аз обаче с радост ще ви дам исканото обяснение още сега. — Никълъс беше даже по-арогантен отпреди. — Мисис Хатерас не може да се ожени за вас, защото ще се ожени за мен.
— Какво? — Глори скочи като ужилена. — Ти си полудял! Та ти не можеш да ме понасяш. Защо, по дяволите, искаш да се ожениш за мен?
— Моля те, Глори, скъпа, не се вълнувай — намеси се загрижено Флоранс. — Мисли за детето. — После се обърна към Джордж, който беше застанал като скала пред Глори: — Джордж, най-добре е да ни оставите сами. Трябва да обсъдим… семейни проблеми.
Джордж погледна изпитателно Глори.
— И вие ли желаете да ви оставя?
Тя искаше да отрече, искаше да му каже, че има нужда от него. Че й е непоносимо да остане в една стая с Никълъс Блекуел. Отдавна беше решила да каже на Джордж истината за бебето, което растеше в утробата й, но възнамеряваше да изчака подходящия момент. Не можеше да го стори пред Никълъс.
— Най-добре е да послушате леля Фло, Джордж — каза тихо тя. — Утре ще ви обясня всичко, обещавам.
Джордж стисна студените й ръце.