— Каквото и да ми кажете, то няма да промени чувствата ми — увери я той. — Аз ви обичам. Искам да дам дом на вас и на детето ви.
Глори го погледна признателно.
— Всичко стана много бързо, Джордж. Дайте ми малко време.
Той кимна, целуна я по бузата и се запъти към вратата. На прага се обърна, погледна предупредително Никълъс и напусна къщата.
Никълъс го проследи с поглед. Не искаше да стане така. Искаше да бъде мил и нежен, да обясни голямата си заблуда и да помоли Глори за прошка. Накрая щеше да помоли за ръката й. От гърлото му се изтръгна тежка въздишка. Глория Самърфийлд го подлудяваше. В гърдите му бушуваше дива ревност. Преди да я срещне, беше убеден, че не е способен на такива чувства.
— Защо не седнете, капитане? — покани го леля Фло с обичайната си учтивост.
— Никълъс — поправи я той. Пристъпи към стола до Глори, но остана прав. — Знам, че днес е Бъдни вечер — извини се той. — Тръгнах веднага щом узнах истината и пътувах почти без прекъсване.
Глори избухна в горчив смях.
— И къде беше досега? В Исландия? Защо дойде, Никълъс?
Как да й обясни? Откъде да започне? Как да се разбере с нея? Макар че се подготвяше за този миг през цялото дълго пътуване от Ню Йорк, сега не намери думи. Толкова се срамуваше, че беше готов да избяга от салона, без да се обърне. Но той не беше страхливец.
— Дойдох да се извиня за всичко, което ти сторих. Няма смисъл да те умолявам надълго и нашироко. Или ще ми простиш, или не, затова ще го кажа само веднъж. Бях глупак. Въобразих си най-лошите неща за теб и дори не ти дадох възможност да ми обясниш. Сега знам истината. Детето, което расте в теб, е мое. Искам да се оженя за теб, Глори. Искам детето да носи името, което му се полага по право.
Глори зяпна смаяно.
— Откъде ти хрумна, че детето е твое? — попита сърдито тя.
Но Никълъс даже не трепна.
— Ти беше девица. Всичко, в което повярвах първоначално, е истина.
— Да, Никълъс, бях девица. Но не можеш да бъдеш сигурен, че след тебе не съм имала и други мъже. Не можеш да бъдеш сигурен, че детето е твое.
Така му се искаше да я помилва. Да я притисне в прегръдката си.
— Мое ли е детето, което носиш? — Този път знаеше със сигурност, че тя няма да го излъже.
— Върви по дяволите! Дано се пържиш в ада!
— Детето е мое, нали?
— Да, да!
Никълъс усети как го заля вълна на никога неизпитвана радост.
— Утре ще се оженим. После ще заминем за имението ми в Теритаун. В момента там живее мащехата ми, но тя ще се премести в градската къща. И без това не обича имението.
— Как смееш? — изфуча разярено Глори. — Как смееш да нахлуваш в жилището ми на Бъдни вечер и да се държиш като господар? Махни се от тази къща, Никълъс. По-рано бях готова да дам живота си, за да чуя тези думи от устата ти, но сега не мога да те понасям. Нищо, което кажеш или направиш, няма да ме накара да приема предложението ти.
Устата му се опъна, но в погледа му имаше тъга, не гняв.
— Значи ще се омъжиш за Макмилън?
Тя се поколеба само миг.
— Да. За него няма значение кой е бащата на детето. Иска ме въпреки всичко.
— Мисля, че го разбирам — отбеляза сухо той. Обърна се и закрачи решително към вратата. Глори изпита внезапна потребност да го върне и трябваше да я потисне със сила.
В последния момент той се обърна и я погледна пронизващо.
— Обичаш ли го?
Глори вдигна ръка към гърлото си.
— Какво? — прошепна невярващо тя.
— Попитах обичаш ли Макмилън. В гърлото й беше заседнала буца.
— Джордж Макмилън е най-милият, най-добрият човек, когото познавам. Отнася се с мен като с дама. Зачита мнението ми. Освен това изглежда добре и аз…
— Обичаш ли го?
— Ще се омъжа за него.
Никълъс я погледна изпитателно, после се усмихна и лицето му светна като някога на острова. Изведнъж й заприлича на някогашния безгрижен Никълъс и ледът, който сковаваше сърцето й, започна да се топи.
— Ще се омъжиш за мен — предрече той, обърна се и излезе от салона.
Часовникът биеше оглушително. Глори стоеше като вцепенена.
— Добре ли си, миличка? — попита загрижено леля Фло, скочи от дивана и се втурна към нея.
— Да, лельо, нищо ми няма. — Глори не беше способна да откъсне поглед от вратата. Гласът й звучеше съвсем слабо и трепереше. — Уморена съм, нищо повече. Отдавна не съм се чувствала така уморена.
— Утре ще поговорим за всичко. Първо трябва да си починеш. Щом се наспиш, ще се почувстваш по-добре, повярвай.
Глори кимна и позволи на леля си да я отведе на втория етаж, където беше стаята й, и да я настани в леглото.
— Лельо Фло?
— Да, мила?
— Защо каза на Джереми, че си очаквала капитан Блекуел?
— Защото бях уверена, че той ще дойде. Не е възможно и ти, и баща ти да сте се излъгали в него.