— Идвам да посетя мисис Хатерас — обяви Никълъс и мина покрай дребния портиер, който му препречваше пътя.
— Мисис Хатерас не е вкъщи. — Джереми се опита да затръшне вратата, но Никълъс светкавично мушна ботуша си в процепа.
— Къде е?
Портиерът не отговори. Капитанът натисна вратата с такава сила, че едва не го събори на земята. Обиколи къщата, докато се убеди, че дамите наистина отсъстват и се върна в антрето. Джереми не помръдваше от мястото си, изправен като свещ.
— Веднъж вече ви попитах. Ще повторя любезно въпроса си — за последен път. Къде е Глори?
Джереми погледна часовника. Десет и половина.
— Отиде на църква.
— В коя църква е? Искам да чуя истината.
— В Кингс Чапъл. Мисля, че закъсняхте. Вече е омъжена за мистър Макмилън.
Никълъс изсъска като разярена змия. После стисна зъби и се втурна към изхода. Кингс Чапъл беше само на няколко преки. Той се спусна като вихър по Бейкън стрийт, зави и скоро видя старата църква. Ботушите му отекваха оглушително по паважа. Изкачи на един дъх стълбата и влетя в празното преддверие. Видя Глори и Макмилън да стоят пред олтара. Свещеникът говореше — значи церемонията едва бе започнала.
Никълъс се залови за една дървена пейка, докато дишането му се успокои и сърцето му заби по-равномерно. Глори се беше вкопчила в ръката на Макмилън като удавница. Лицето й беше восъчнобледо, усмивката като залепена. Сякаш всеки момент щеше да се откъсне и да избяга. В елегантната рокля от синьо кадифе тя изглеждаше по-крехка от всякога. Макмилън носеше фрак и риза с богато набрано жабо. Усмивката му издаваше гордост и нежна топлота. Никълъс усети как в сърцето му пламна ревност. Но пое дълбоко дъх и си заповяда да не губи самообладание. Изправи се и закрачи по пътеката към олтара.
— Простете, ваше преподобие, но явно е станало недоразумение — обяви спокойно той, обърнат към свещеника. — Годеникът не е този, който трябва да бъде.
— Кой сте вие? — погледна го неразбиращо свещеникът.
— Откъде знаете, че сме тук? — попита гневно Джордж Макмилън.
Глори не можеше да откъсне очи от Никълъс Блекуел, грамаден, величествен, с усмивка, предназначена само за нея. В гърдите й лумна дива радост и тя се засрами от себе си. В същото време побесня от гняв, че въздействието му върху нея все още е така силно.
— Мистър Маркъм — заговори тя с измамно спокойствие, — бихте ли продължили с церемонията?
— Не и преди да поговорим. — Никълъс стисна ръката й и я поведе към най-близката пейка, където никой нямаше да ги чуе.
— Веднага я пуснете — нареди строго Макмилън, който ги беше последвал. Глори едва не се разпищя. Първо никой не я искаше, а сега двама мъже бяха готови да се сбият за нея. Леля Фло седеше от другата страна и тя беше сигурна, че старата дама се усмихваше с разбиране.
— Нека аз да поговоря с него, Джордж — обърна се тя към Макмилън. — Няма да трае дълго.
Джордж пусна ръката й и Никълъс я настани на пейката.
— Искам да станеш моя жена — започна решително той.
— Не.
— Все пак носиш моето дете. Трябва да се омъжиш за мен, Глори, дори само заради детето.
— Джордж ще му бъде добър баща. Има достатъчно пари, впрочем аз също. Детето ще има всичко необходимо.
В гърдите на Никълъс пламна гняв.
— Това не е най-важното, нали? Аз искам това дете и макар че ти не ми вярваш, искам и теб. Ще се омъжиш за мен, и толкова.
— И как ще ме принудиш?
Никълъс я изгледа остро. Надяваше се да я склони, без да упражнява принуда, и в друго време тя със сигурност щеше да го послуша. Неочакваната намеса на Макмилън бе объркала всичко.
— Ако не се омъжиш веднага за мен, ще вдигна луд скандал. Веднъж вече го направих, нали? Всички в Бостън ще узнаят, че детето е от мен. Никога няма да бъдещ щастлива с Макмилън, никога.
Отчаяният й поглед показа, че отново се чувства предадена. В сърцето му зейна още една рана.
— Наистина ли си готов да сториш това на собственото си дете?
— А ти как мислиш? — попита язвително той и изплака вътрешно, като чу отговора й.
— Естествено, че ще го направиш. Готов си на всичко, за да наложиш волята си. Винаги си го правил.
Толкова му се искаше да й изкрещи, че се лъже! Че никога вече няма да нарани нея или детето. Че ако е истински влюбена в Джордж Макмилън, веднага ще я освободи. Че щом се оженят, ще положи всички усилия да поправи стореното зло и ще я обожава до края на живота си. Но не каза нито дума — не можеше да рискува. Любовта му беше заложена на карта. И нейната любов, която се надяваше отново да събуди. Детето, което растеше под сърцето й, щеше да ги сближи отново.