Където и да отидеше, Никълъс не я изпускаше от очи нито за момент. Никога не се отдалечаваше от нея на повече от няколко стъпки, погледът му беше топъл и дружелюбен. Двамата с леля Фло разговаряха оживено. Леля й напразно се опитваше да го отклони от намерението му да се дуелира с Джордж. Глори се уплаши истински: старата дама явно беше подвластна на очарованието на Никълъс.
След като се нахраниха, Никълъс проведе тих разговор с Джереми. Глори го следеше недоверчиво и се питаше какво толкова има да си говорят.
— Джереми? — Никълъс излезе при портиера във фоайето. — Бих искал да поговоря с вас.
Дребният портиер кимна сковано. Цял ден беше мрачен и потиснат. Очевидно се измъчваше от угризения на съвестта, че бе осуетил женитбата на Глори и Макмилън.
— Знам, сега си мислите, че сте оказали мечешка услуга на Глори — започна спокойно Никълъс. — Смятате, че щеше да бъде по-щастлива като съпруга на Джордж Макмилън.
Дребният мъж се взираше неотстъпно към стената, някъде над рамото на Никълъс.
— Мога само да ви уверя, че я обичам дълбоко и искрено. Повече от всичко на света желая тя да бъде щастлива. Ако не бях твърдо убеден, че мога да я направя щастлива, нямаше да я принудя да се омъжи за мен. Моля ви, повярвайте ми. Не бива да се измъчвате. Обещавам ви, че никога няма да съжалявате за стореното.
Джереми Уигинс беше смаян. Толкова години беше работил като портиер, но нито един от господарите не му беше говорил като равен. Нито един представител на висшата класа не бе счел за нужно да обясни на слугата си защо постъпва по определен начин — не го правеше дори Джордж Макмилън. Джереми проследи как капитанът се върна на мястото до съпругата си и привлече ръката й в скута си. Започваше да се възхищава от мъжа, когото всъщност искаше да мрази. За първи път изпита неопределеното чувство, че без да иска, беше постъпил правилно.
Колкото повече напредваше времето, толкова по-нервна ставаше Глори. Никълъс обаче, седнал до нея на мекия диван, изглеждаше напълно отпуснат. Не се опитваше да я въвлече в разговора, а бъбреше учтиво с леля Фло. Сякаш двамата бяха щастливо омъжена двойка — както всъщност трябваше да бъде. Глори стискаше зъби, за да не скочи и да избяга от стаята. Защо Никълъс беше толкова самодоволен? По дяволите, този човек й отне невинността, разруши доброто й име и я принуди да се омъжи за него против волята си! А сега сигурно замисляше нови подлости!
Погледът й непрестанно се насочваше към стълбището. Никълъс надали щеше да настоява на съпружеските си права, докато тя носеше детето му в утробата си. Макар че много мъже го правеха. Ако детето наистина не стоеше добре, както бе казал лекарят, любовните прегръдки можеха да му навредят. Тя щеше да му опише страховете си и Никълъс сигурно щеше да я разбере. Той беше загрижен за детето им не по-малко от нея.
Ала когато посмя да хвърли поглед в сивите очи, тя видя в тях старата жажда и отново я обзе страх. Леля Фло и малкото слуги в къщата не бяха в състояние да го спрат. А може би щеше да я завлече на кораба си и да я люби в кабината си? Той беше способен дори на такава жестокост. Не можеше да му има доверие.
Глори преглътна тежко и се заигра нервно с плисетата на синята си рокля. Когато усети топлата ръка на Никълъс върху бузата си, потръпна като от удар. Той обърна лицето й, за да я погледне в очите.
— От какво се страхуваш? — прошепна тихо той.
— Как ти хрумна, че ме е страх? — Тя вирна упорито брадичка. В същото време очите й се устремиха издайнически към стълбата и топлината в сивите очи нарасна.
— По-рано обичаше да спиш до мен — подразни я той, но тя не се усмихна.
— Аз… страх ме е за детето.
— За детето? — повтори недоверчиво той.
Тя се скова, защото внезапно бе осъзнала колко глупаво прозвучаха думите й.
— Извинявай. Сигурно ме смяташ за луда. Вероятно няма да се заинтересуваш от жена, издута като чувал с брашно.
Никълъс избухна в тих смях, който отекна в превъзбуденото й съзнание като заплашителна гръмотевица.
— Може би си вярваш, но аз те уверявам, че съвсем не е така. — Погледът му се впи в гърдите й, станали още по-пълни и изкусителни по време на бременността. — Ти си прекрасна и много, много женствена. Желая те още по-силно отпреди. Но няма да те принуждавам за нищо.
— Няма да ти е за първи път — възрази тя с внезапно събудила се войнственост.
— Това е било грешка. — Никълъс сложи ръце върху корема й и топлината им се разпространи по цялото й тяло. — Не бива да се страхуваш. Ще дойда в леглото ти едва когато си готова. — Погледът му беше пълен с любов. — Аз искам това дете не по-малко от теб. Няма да сторя нищо, което би могло да му навреди. Тази нощ ще се върна на кораба си. Имаш цяла седмица, за да се приготвиш за пътуването до Теритаун. Ще пристигнем там в края на следващата седмица. Искам да се установиш в новия си дом, преди да си натежала още повече.