— Какво ти е, Глори? — попита Ерик, когато келнерът отнесе чинията с неначената супа от раци.
— Нищо ми няма, Ерик. Просто не съм гладна. — Тя чу тихия смях на вдовицата. Това я направи още по-нервна и тя се запита дали се гневеше само защото беше засегната суетността й. Наистина ли беше побесняла от гняв само защото един-единствен мъж не беше проявил достатъчно внимание към нея? Не можеше да повярва, че е способна на такава слабост, но каква друга причина можеше да има?
Тя вдигна сребърната си вилица и се зае със зелената салата. Колкото и страшен да беше скандално известният капитан Блекуел, Глория Самърфийлд нямаше да му позволи да я сплаши. Най-добре беше да се прави, че не забелязва присъствието му, да му откаже изцяло вниманието си.
Беше много по-лесно да вземе това решение, отколкото да го изпълни, защото силното му бедро отново и отново се докосваше неволно до нейното, а дълбокият мелодичен глас непрекъснато отекваше в ушите й.
Утрото в Самърфийлд Мейнър беше празник за сетивата. Никълъс се събуди и вдъхна дълбоко аромата на азалиите, проникващ през отворените прозорци, усети слънчевата топлина на бузите си. Протегна се и се претърколи настрани, за да помилва топлото тяло до своето, но изведнъж се събуди и разбра, че е сам в стаята. Русата красавица от съня вече не се гушеше в него… Той изкриви уста в съжалителна усмивка, отметна сатенената завивка и преметна краката си от голямото легло с широки дървени табли. Дебелият килим пазеше стъпалата му от хладината на старите дъбови греди на пода.
Никълъс наля вода от синята порцеланова стомна в широкия леген, поставен върху мраморната плоча на скрина, и се изми. Облече бричове и колосана ленена риза и се запъти към трапезарията.
Глори Самърфийлд, облечена в светлозелена муселинена рокля, седеше до баща си и двамата разговаряха оживено.
— Никълъс. — Джулиън се надигна от мястото си и посочи стола срещу Глория. Луиза Самърфийлд явно не беше слязла за закуска. — Хайде, Пленти — обърна се домакинът към робинята, — можеш да поднасяш.
Едрата негърка се обърна бързо и едрите й гърди се задвижиха в такт със стъпките, докато вървеше с големи крачки към масичката за сервиране.
— Да, сър, мастър Джулиън — отговори през рамо тя.
— Добро утро, Джулиън, мис Самърфийлд — поздрави Никълъс и зае място пред елегантния прибор от порцелан и сребро.
— Добро утро, капитане. — Яркосините очи отговориха смело на погледа му и отказаха да се сведат.
— Я стига. — Джулиън отпи голяма глътка кафе и помоли едрия, строен негър да напълни чашата на Джулиън. — Убеден съм, че дъщеря ми не желае да общува така официално с един приятел. Прав ли съм, мила? — Той се обърна към дъщеря си с поглед, нетърпящ противоречие.
— Разбира се, татко. Капитане, наричайте ме просто Глория.
Никълъс се усмихна с лека ирония.
— Чувствам се дълбоко почетен, Глори — отговори подчертано той и видя как бузите й се обагриха в същото кораловочервено като съвършените устни.
Джулиън се усмихна зарадвано и отпи още една глътка кафе.
— За съжаление ми се яви неочаквана работа, Никълъс. Боя се, че не мога да ви покажа плантацията, както възнамерявах. Дъщеря ми е готова да ме замести. Надявам се, че не ми се сърдите.
Туш, каза си Никълъс. Джулиън беше хитра стара лисица, но този път изстрелът не беше даден във вярната посока. Нима старият му приятел не подозираше на каква опасност излага красивата си дъщеря?
— Сигурна ли сте, че не обърквам деня ви? — попита той, обърнат към Глори.
— Вижте, имах намерение да…
— Глупости! — прекъсна я Джулиън. — Разбира се, че не обърквате нищо.
Никълъс отново се усмихна. Високият негър се върна в трапезарията, натоварен със сребърни табли, отрупани с ядене: сочна шунка, печени картофи, бъркани яйца и пресни горещи курабии. Поднесоха им още гъст сос с уиски и голяма купа овесена каша.
— Нахранете се добре, Никълъс — подкани го Джулиън с доволна усмивка.
Капитанът благодари с искрена топлота и се зае с яденето. Глори хапна една курабийка и потъна в мълчание. Когато закусиха, Джулиън се извини и Глори също побърза да се оттегли. Уговориха си среща по-късно пред обора.
Никълъс се разхождаше из плантацията, възхитен от деловата суетня наоколо. Негърки в пъстри поли, скрили гъстите си къдрици под също така пъстри тюрбани, бъбреха неуморно, докато си вършеха работата. Децата им играеха наблизо. Жените изваждаха прането от железните котли с дълги дървени прътове и го топяха в коритата за изплакване. Други работеха в огромната зеленчукова градина зад плевнята.