— Как става така, Брад — попита развеселено той и стана, — че ти си осем години по-млад и двадесет години по-мъдър от мен?
— Защото не съм влюбен — отговори ухилено Брад и също се изправи. — Искаш ли още един съвет?
— От теб по всяко време.
— Погрижи се колкото се може по-скоро да я заведеш в леглото си. Сигурен съм, че няма жена, която да ти устои. Ще се справиш и с Глори.
Никълъс се засмя — за първи път от седмици насам.
— Ти си страхотен, Брад. Няма друг като теб. — Той стисна благодарно ръката на брат си. — Ти си най-добрият брат, когото познавам. А сега те моля да ме извиниш. Ще се видим на вечеря. Имам да уредя някои неща.
След два дни Никълъс завъртя месинговата брава и нахлу в стаята на Глори, натоварен с кутии и вързопи.
Тя вдигна глава, но не каза нищо, само го погледна, сякаш в стаята й беше влязъл непознат. Седеше в голямото кресло пред камината и четеше. Никълъс спря за миг, за да я погледне, и едва не се изсмя. Тя проследи недоверчиво и с нарастващо учудване как той мина по килима и хвърли кутиите на леглото.
Никълъс изръмжа нещо неразбрано, отиде до гардероба от розово дърво в ъгъла, отвори с величествен жест резбованите врати и извади една от траурните рокли на Глори. Видът на безутешната черна материя, толкова скована под пръстите му, напълни гърдите му с гняв. Стисна здраво зъби, сграбчи роклята за яката и я разкъса.
При шума от цепещ се плат Глори скочи като ужилена.
— Какво… какво правиш?
— Нещо, което отдавна трябваше да направя. Веднъж завинаги ще сложа край на тези отвратителни рокли.
— Не можеш да направиш това! Още съм в траур!
— Грешка. Ти беше в траур. Достатъчно си тъгувала. — Никълъс извади още една рокля и с удоволствие я раздра до талията. Глори зяпна смаяно. Без да й обръща внимание, той продължи разрушителното си дело. Тя не направи опит да го спре, само следеше с нарастващо смайване как расте купчината разкъсани дрехи на пода. Неподвижна като статуя, тя стискаше конвулсивно книгата си и го гледаше втренчено, сякаш не вярваше на очите си.
Решен да й изтръгне някаква реакция, Никълъс разкъса още една рокля.
Глори колебливо направи крачка към него. Сините очи изглеждаха огромни на бледото лице.
— И какво ще нося сега? — попита нерешително тя.
— Отвори кутиите на леглото. Ще намериш в тях една дневна и една вечерна рокля. Надявам се да ти станат. — Никълъс спря за миг и я дари с ослепителна усмивка. — Винаги съм имал добра представа за фигурата на жена си. — Той извади от шкафа поредната черна рокля и я хвърли върху купчината.
Глори отвори една от кутиите, но веднага спря и го погледна през рамо.
— Защо правиш това?
— Защото вече не мога да понасям тъгата ти. Накрая и аз ще се разболея. Достатъчно сме страдали — и ти, и аз. Докато съм жив, не искам вече да те виждам в черна рокля. — Той протегна ръка към нея. — Впрочем, трябва да свалиш и тази, която е на гърба ти.
Глори пое шумно въздух и вдигна ръка към гърлото си.
— Ти… не говориш сериозно!
— Уважаема госпожо, уверявам ви, че говоря напълно сериозно. Веднага я свали.
— Сега ли? — тя все още не можеше да повярва.
— Сега, в този миг.
Глори се изправи и за първи път от много седмици насам в очите й светна добре познатият борчески дух.
— Няма да го направя.
— Ще я свалиш или ще я разкъсам на парченца.
Глори го погледна упорито, но той направи голяма крачка към нея и тя вдигна отбранително ръце.
— Добре, добре! — извика уплашено тя и отстъпи крачка назад. — Изпрати Бетси да ми помогне.
— Имаш си съпруг, който знае как да те съблича.
Глори погледна към вратата, сякаш искаше да избяга.
— Избий си тези мисли от главата — проговори предупредително Никълъс.
Тя го погледна унищожително и му обърна гръб. Изпъна крехките си рамене, вирна брадичка и зачака.
— Не разбираш ли, че се държиш като луд? — попита ледено тя. — Какво те е прихванало?
Никълъс се ухили толкова широко, че на бузите му се появиха трапчинки. Ако Брад беше до него, щеше да получи сърдечна целувка. След като се справи бързо с копчетата на гърба й, той отстъпи назад.
— Ще ти изпратя Бетси — обеща той, знаейки, че не бива да прибързва. — След половин час те чакам долу.
— За какво?
— Ще излезем на езда. Крайно време е да опознаеш новия си дом. — Без да чака отговор, той напусна стаята с големи крачки.
Глори се появи само след двадесетина минути в сребърно-синя рокля от серж, която правеше очите й още по-изумително сини. Косата й беше вдигната, само покрай ушите се спускаха ситни къдрички. Беше все така бледа, но на бузите й бяха избили трескави червени петна.