— Време е да се прибера — прошепна тя и се обърна към стаята си.
— Още не.
Преди да е успяла да протестира, той я взе в прегръдката си и я целуна. Макар че целувката беше бегла и кратка, коленете й омекнаха. Дано Никълъс не е забелязал как ми въздейства, помоли се Глори, но самодоволната му усмивка издаде, че е разбрал всичко.
На следващата сутрин той я събуди още на разсъмване и й нареди да се облече за езда. Изчака я в коридора, облечен в бричове от сърнешка кожа, блестящи черни ботуши, снежнобяла риза и късо кашмирено палто. Глори се появи в нова рокля за езда от сапфиренозелено кадифе, приготвена от шивачката само за един ден срещу безумно високо заплащане. На лицето й грееше усмивка. Харесваше й да се гледа в новите дрехи. Знаеше, че баща й щеше да се зарадва, ако можеше да я види. Ала си припомни детето, което бе изгубила, и изпита желание отново да облече черна рокля.
— Имам изненада за теб — заяви Никълъс, взе ръката й и я изведе навън. Старият черен иконом Исаак, който се беше преместил от града в имението, чакаше с топлата черна наметка на господаря си. Помогна му да се наметне и се обърна с топла усмивка към Глори. Бившият роб й напомни за родината. Исаак винаги я развеселяваше с доброто си настроение.
Глори се уви по-плътно в подплатеното с кожи палто и се улови за ръката на мъжа си. Минаха под колоните и слязоха в двора. Слънчевите лъчи проникваха безпрепятствено през оголените дървета, но не можеха да стоплят студения зимен въздух. Запътиха се право към оборите и тихото цвилене на конете зазвуча като музика в ушите на Глори. Сърцето й направи огромен радостен скок. Откога не беше препускала по оризовите поля в имението на баща си? Откога не беше изпитвала замайващото удоволствие от ездата?
Никълъс я поведе към ограденото място до масивната каменна плевня, където препускаха великолепна кестенява кобила и мъничкото й конче.
— Това е Сайрънс Сонг — обяви гордо той. — Синчето й се казва Уиндсонг. Твои са.
— Какво?
— Можем да обучим кончето за състезания, но ако предпочиташ, ще го оставим тук за разплод.
— О, Никълъс, прекрасни са! Не знам какво да кажа.
— Опитай с благодаря.
— Благодаря ти — прошепна тя.
— Целувката би била по-добра, но…
Глори се поколеба само миг. Надигна се на пръсти, за да го целуне по бузата, но в последния момент Никълъс се извъртя и устните им се срещнаха. Той я привлече нежно към себе си и сърцето й заби като безумно. Знаеше, че не беше редно да се целуват посред бял ден — макар че бяха женени, — но не си позволи да прекъсне прегръдката.
Никълъс плъзна език по устните й, за да я накара да отвори уста, и проникна надълбоко. По-гърба й пролазиха добре познатите сладостни тръпки. Чу тих стон и разбра, че беше самата тя. Смутена и ужасена, побърза да се откъсне. Лицето й пламтеше от срам.
— Ела — каза й Никълъс толкова самодоволно, че прозвуча едва ли не суетно. — Ратаят вече чака с конете.
Двамата се настаниха удобно на седлата и препуснаха в лек галоп. Глори хареса от пръв поглед силния червенокафяв кон, който й беше определен. Много скоро реши да изпита качествата му и ускори ход. Когато нисък жив плет им препречи пътя, Глори се засили и преди Никълъс да е успял да я спре, го прескочи с лекота. Той я последва мрачно и спря до нея. Ядоса се, че бе пренебрегнала неизреченото му нареждане поне първия ден да се щади.
Беше готов да започне пространна поучителна проповед, когато забеляза широката й дяволита усмивка — и светлосивите му очи светнаха зарадвано.
— Никога ли няма да се научиш да слушаш?
— Надявам се, че не.
Той се приведе към нея и сложи на устните й топла, сърдечна целувка.
— И аз се надявам.
Върнаха се пред обора и Никълъс й помогна да слезе от дамското седло. Студеният въздух зачерви бузите й, целувката ги стопли и тя се почувства отново жизнена и свободна. Отдавна бе забравила това чувство и сега оцени колко прекрасно беше.
След вечеря Никълъс отново я придружи до стаята й. Прегърна я още преди да стигнат до вратата. Този път меката целувка стана настойчива и дълбока. Притискаше с две ръце кадифените й бузи и устата му си играеше с нейната. Когато разхлаби хватката си, Глори вдигна ръце и ги уви около шията му, защото коленете и бяха омекнали. Той я целуваше, милваше и дразнеше, докато тя не издържа и отвори уста. Дъхът му миришеше на бренди и на черешите, които бяха яли след вечеря.
Никълъс я целува, докато остана без дъх, и се отдели от нея. В първия момент Глори изпита чувството, че е изоставена.