— Имаш ли представа колко силно се нуждая от теб? — прошепна дрезгаво той.
Тя поклати глава.
— Искам отново да спиш при мен — заяви твърдо той, обърна се и закрачи към стаята си. Глори се олюля и се залови за стената. След няколко минути събра сили да влезе в стаята си. Бетси я чакаше и й помогна да се съблече. Когато най-сетне се пъхна под меките завивки, тя вдигна поглед към балдахина на огромното легло и очите й се напълниха със сълзи. На път съм отново да се влюбя в него, призна тя и си заповяда да не плаче. Тялото й се разтърсваше от силни тръпки. Любовта към Никълъс Блекуел щеше да й донесе само страдания. Припомни си корабокрушението и райските дни на острова. Той спечели доверието й и завладя с щурм сърцето й. После я захвърли като употребена вещ и нарочно, без всякакви скрупули, унищожи доброто й име. Върна се в Бостън и заплаши да направи същото още веднъж — да застраши бъдещето на собственото си дете. Тя знаеше най-добре колко безсъвестен можеше да бъде Никълъс Блекуел.
Глори се мяташе неспокойно в леглото си. Мускулите я боляха от напрежение. Макар че се бранеше с всички сили, не можеше да прогони от съзнанието си спомена за целувката, за топлите устни и тръпчивия мъжки дъх. Рано или късно той щеше да упражни съпружеските си права. Тялото й още отсега копнееше за милувките му. Ако отново го допуснеше в леглото си, властта му над нея щеше да стане още по-голяма.
Изведнъж Глори скочи и се запъти към прозореца. Не издържаше в леглото. Снегът почти се бе стопил, пълната луна грееше през оголените дървета, черните клони разделяха панорамата зад дърветата на хиляди дребни късчета.
Също като живота ми, помисли си Глори. Само да знаеше как да слепи късчетата, може би щеше да добие представа какво трябва да стори.
19
На следващата сутрин Никълъс замина за града. Влезе за малко в стаята й, за да й съобщи новината.
— Отдавна не съм се занимавал с бизнеса си — обясни той. — Трябва да се убедя, че няма проблеми. Ще се върна при теб колкото се може по-скоро. — И й се усмихна с нежна топлота. Тя седеше в леглото си с табла топли канелени хлебчета и кафе, която й бе донесъл. — И недей да правиш бели, докато ме няма.
Глори се усмихна меланхолично. Докато привършваше утринния си тоалет, тя се питаше защо не й бе казал по-рано, че възнамерява да отиде до града. Дали трябваше да свърши нещо, за което тя не биваше да знае? Дали имаше среща с друга жена? Никълъс беше мъж със силен сексуален апетит. Няколко месеца не беше спал с жена — или поне доколкото тя знаеше. Глори усети болезнено пробождане в сърцето. По гърба й пролази страх.
Никълъс се върна след три дни. Три дълги, самотни дни за Глори. Тя беше много изненадана, че усещаше така мъчително липсата му. Но отказваше да мисли какво прави той в града без нея.
— През следващия месец ще се наложи често да ходя в града по за два-три дни — обясни след завръщането си той. Двамата вечеряха в салона. Бяха им поднесли дивеч, пресни картофи и топъл хляб. — Намерих управител на фирмата. Казва се Макс Фокнър и изглежда умен момък. Нали някой трябва да води делата в мое отсъствие. Щом се организираме, ще водя сделките оттук. Тогава ще се заемем с отглеждането на състезателни коне, за което ти говорих онзи ден. — Той й се усмихна и очите му се впиха в примамливо стегнатите гърди под зелената кадифена рокля. — С кобила като Сайрънс Сонг и няколко добри жребци ще имаме чудесна група само след няколко години.
Глори се усмихна с разбиране. Много й се искаше да му повярва. Беше безкрайно щастлива, че са отново заедно.
Двамата излизаха на езда всеки ден и бузите й отново порозовяха. Връзката им се заздравяваше. Глори не беше сигурна дали трябва да се радва, или да остане нащрек. Знаеше само, че всеки ден, прекаран с Никълъс, я изпълваше с щастие и отчаяние едновременно.
Всяка вечер той я отвеждаше до стаята й. Всяка вечер й искаше целувка, все по-дълбока и настойчива. Ала когато помилва гърдите й и плъзна пръсти в корсажа, за да си поиграе със зърната, тя простена тихо и го отблъсна.
— Обеща, че няма да ме принуждаваш за нищо, преди да съм готова.
Ъглите на устата му се вдигнаха в развеселена усмивка.
— Сигурна ли си, че вече не си готова?
Глори преглътна мъчително. Тялото й със сигурност беше готово, но сърцето, разумът…
— Аз… аз… да. Исках да кажа: не. Още не съм готова.
Никълъс помилва успокоително бузата й.
— Няма да наруша дадената дума. — Усмивката му стана още по-нежна. — Но като повечето жени ти не винаги знаеш какво искаш. Няма да се поколебая да взема решението вместо теб, щом му дойде времето.