Тук имам балконче, вратата е отворена и виждам фаровете на колите по Харбър Фриуей. Те никога не спират, тези светлини – вървят ли, вървят. Толкова много хора. Какво ли правят? Какво си мислят? Всички ще умрем, всички до един; каква смехория! Това е достатъчна причина, за да се обичаме един друг, но не! Ние се измъчваме и съсипваме с глупости, гризем се отвътре за дреболии.
Давай все така, Малер! Ти направи тази нощ прекрасна. Не спирай, кучи сине! Не спирай!
11.09.1991 г.
01:20
Трябва да си изрежа ноктите. Краката ме болят от две седмици. Знам, че е от ноктите, но все нямам време да ги изрежа. Винаги гоня минутите, времето не ми стига за нищо. Разбира се, ако не ходех на хиподрума, щях да имам предостатъчно време. Целият ми живот обаче е бил борба за един обикновен час, когато ще правя каквото искам. Все нещо ми пречи да обърна внимание на себе си.
Тази нощ трябва да положа титанично усилие и да си изрежа ноктите на краката. Да, знам, че има хора, които умират от рак, има хора, които спят по улиците в кашони, а пък аз бръщолевя за ноктите на краката си. Въпреки това сигурно съм повече в час с действителността от някое мекотело, което зяпа по сто шейсет и два бейзболни мача годишно. Аз съм преживял своя ад, все още съм в него, затова не се чувствам по-велик. Фактът, че съм жив, на седемдесет и една, и приказвам за ноктите си, е истинско чудо за мен.
Чел съм разни философи. Всичките са странни, смешни, щури типове, комарджии. Декарт се изправил и заявил, че всички говорят глупости. Казал, че математиката е доказателство за абсолютната очевидна истина. Механизъм. После Хюм оспорил валидността на научното познание. След него Киркегор: "Пъхам пръст в битието – не ми мирише на нищо. Къде съм?" После Сартр твърдял, че битието е абсурдно. Обичам тези момчета. Те разтърсват света. Дали не ги е боляла глава, когато са размишлявали така? Дали крясъкът на мрака не е звучал от устата им? Когато вземеш такива типове и ги наредиш до хората, които виждам по улиците, в баровете или по телевизията, разликата е толкова потресаваща, че нещо се обръща в мен, сякаш някой ме рита в корема.
Май няма да си изрежа ноктите тази нощ. Не съм луд, но не съм и нормален. Всъщност може би съм луд. Както и да е. Днес, през деня, в два следобед ще съм на първото надбягване от последния състезателен ден на Дел Map. Залагам всеки ден, на всяко надбягване. Вече ще си лягам, острите нокти на краката ми драскат по меките чаршафи. Лека нощ.
12.09.1991
23:19
Днес никакви коне. Чувствам се странно нормален. Знам защо Хемингуей е имал нужда да ходи на борби с бикове. Те са го връщали към реалността, напомняли са му къде се намира и какво става. Понякога забравяме, докато плащаме газта, когато сменяме маслото и прочие. Повечето хора не са готови за смъртта, нито за своята, нито за чуждата. Тя ги шокира, ужасява ги. Страшно ги изненадва. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и ѝ говоря: "Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам."
В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не изживяват до смъртта си. Те не ценят живота си, пикаят на собствения си живот. Направо го осират. Тъпаци. Мислят само за шибане, за филми, за пари, за семействата си, за шибане. Главите им са пълни с бръмбари. Приемат Бог, без да се замислят; приемат света, без да се замислят. Скоро забравят да мислят, оставят други да мислят вместо тях. Главите им са пълни с бръмбари. Хората са грозни, говорят грозно, ходят грозно. Пусни им великата музика на вековете и няма да я чуят. Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре.
Ето, не мога без конете. Губя чувството си за хумор. Едно нещо, което смъртта не понася, е да ѝ се присмиваш. Истинският смях увеличава шансовете ти. Не съм се смял от три-четири седмици. Нещо ме яде. Аз се чеша, въртя се, оглеждам се, търся го. Ловецът е хитър. Не можеш да се скриеш от него. Или от нея.
Този компютър плаче за сервиза. Не се знае какво му е. Един ден ще знам за компютрите повече от самите компютри. Но засега тази машина ме е хванала за топките.