Мисля, че повечето хора гледат прекалено много филми. Критиците – със сигурност. Когато твърдят, че филмът е страхотен, имат предвид, че е хубав в сравнение с другите филми, които са гледали. Те са загубили способност за преценка. Затъпяват от гледане на още и още нови филми. Те просто не знаят, загубили са нишката. Забравили са кое е истински скапано, а то е почти всичко, което гледат.
Да не говорим за телевизията.
Дали като писател... и аз съм един от тях? Ами... Като писател аз трудно чета чужди писания. Просто не намирам какво да ме грабне. За начало, те не знаят как да подреждат редовете, абзаците. Дори когато гледаш написаното отдалеч, изглежда скучно. А ако се зачетеш – още по-лошо. Няма ритъм. Няма нищо изненадващо или свежо. Няма хазарт, няма огън, няма живот. Какво правят тези хора? Изглежда като тежък труд. Нищо чудно, че повечето писатели казват, че за тях писането е мъчително. Много добре ги разбирам.
Понякога, когато пиша и нямам вдъхновение, съм пробвал други неща. Поливал съм листовете с вино, държал съм ги над клечка кибрит и съм прогарял дупки в тях.
– Какво ПРАВИШ там? Мирише ми на изгоряло.
– Няма нищо, мила, всичко е наред...
Веднъж кошчето ми се запали. Изнесох го на балкончето и го залях с бира.
За собственото ми писане ми помага гледането на боксови мачове. Как се използва ляв прав, десен кръстосан, ляво кроше, ъперкът, париране. Обичам да гледам как се млатят, как се нокаутират. Трябва да се научи нещо от това, нещо да се приложи в писането, в начина на писане. Човек има само един шанс и той отминава. Остават само листове хартия и може би със същия успех можеш да ги запалиш.
Класическата музика, пурите и компютърът карат думите да танцуват, да ликуват, да се смеят. Кошмарният живот също помага.
Всеки ден, когато отида на хиподрума, знам, че пропилявам часовете си. Но все пак ми остават нощите. Какво правят другите писатели? Застават пред огледалото и оглеждат ушите си. После пишат за тях. Или за майките си. Или за спасяването на света. Е, за мен могат да го спасят, ако не пишат тези скучни неща. Тези слаби, сухи глупости. Стига! Стига! Стига! Имам нужда от нещо да чета. Няма ли нищо за четене? Съмнявам се да има. Ако намерите нещо, кажете ми. Всъщност не, не ми казвайте. Знам – вие сте го написали. Откажете се. Идете да се изпикаете.
Спомням си едно дълго гневно писмо. Авторът му твърдеше, че не съм имал право да казвам, че не харесвам Шекспир. Твърде много млади хора щели да ми повярват и никога нямало да прочетат Шекспир. Нямал съм право да заемам такава позиция. Безкрайни писания на тази тема. Не му написах отговор. Но ето тук ще му отговоря.
Да го духаш, мой човек. Толстой също не го харесвам!
За книгата
Илюстрации:
РОБЪРТ КРЪМ
Charles Bukowski
THE CAPTAIN IS OUT TO LUNCH
AND THE SAILORS HAVE TAKEN OVER THE SHIP
Copyright © 1998 by Linda Lee Bukowski
Published by arrangement with HarperCollins Publishers Inc.
Чарлс Буковски
КАПИТАНЪТ ОТИДЕ НА ОБЯД
И МОРЯЦИТЕ ЗАВЗЕХА КОРАБА
Американска Първо издание
Превод © Марин Загорски
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Мария Христова
Художествено оформление © ФАМА
©ФАМА 2010
Предпечат: Митко Ганев
Формат: 60/90/16, печ. коли 10
ИК ФАМА София 1000
пл. "Славейков" 11
ISBN 978-954-597-379-6
тел./факс:9877-965
e-maiclass="underline" famapublishers@abv.bg
Представителство за продажби на едро:
Книжна борса "Болид"
София, бул. "Искърско шосе" № 19
тел. 0894799728
Печат СИМОЛИНИ
сканирал: buba 2015 год.
корекция и форматиране: buba 2015 год.